Смрачи се. Вятърът както всяка вечер започна с монотонното си свирене и отвя опадалите и пожълтели листа от мократа тясна уличка. Последните файтони прибираха закъснелите жители на селото, а луната се опитваше да се подаде зад гъстите облаци, които бяха покрили небето над китното селце.
Скоро къщите заспаха. И след не по-малко от час на фона на слабата лунна светлина
се появи непознат силует. Най-вероятно беше мъж. Носеше шапка и дълго палто.
Започна да върви бавно и гордо по улицата. И изведнъж след всяка негова стъпка
започна да се чува по едно дрънчене като от монета. Така и се оказа. Златните монети
блестяха като като малки слънца на фона на тъмнината и калната улица. Този незнаен гост сипеше пари след себе си, а пред една малка къща остави торба, пълна с нещо. Бързо дойде сутринта. Заизлизаха ранобудниците, а по-късно и останалите.
Останали с отворени усти, те засъбираха щастливо монетите и се чудеха откъде е
това.
- Тази нощ вместо дъжд изглежда са заваляли пари. - предполагаше е ...