НИКОГА НЕ Е КЪСНО
- Дядо Денчо, ти тук ли живееш?
Като чу познат глас, дядото излезе от летаргията си. Повдигна глава, вгледа се внимателно в лицето на младежа който го заговори и като се усмихна, попита:
- А, ти ли си? Къде се загуби, откога не сме се виждали?
Младият човек седна при него на пейката.
- Как си ти, какво правиш?
- Нали виждаш, дремя тук в самотия. Мене ме остави ти, ами разкажи нещо за себе си.
- Аз завърших консерваторията, специалност кларнет. Учих при професор Петко Радев. Сега свиря в оркестъра. Връщам се от репетиция.
- Много се радвам, че си успял. Упорито момче излезе.
- Така е. Дължа го на онзи твой разказ, за цигуларчето. Помниш ли го?
- Как няма да го помня? Всички разкази, които съм написал, са ми като деца. А човек никога не може да забрави децата си. И как стана така, че моята измислена история, толкова ти повлия?
- Може и да е измислена, но за мен си остава истинска. Майсторски си я написал. Взех пример от упоритостта на момчето, което, въпреки всички труд ...