Никога не казвай “никога”
Всяко човешко същество заслужава най-малко частица любов, а някои хора са си заслужили океани от нея. Милчо беше мъж с добро сърце, но със сурова съдба.
Още като юноша беше диагностициран със стерилитет. Не прие тежко диагнозата си и продължи да живее както обикновено. С времето забелязаше, че девойките го отбягваха. Той не беше от лицемерните и със спокоен тон обясняваше за болестта си още в началото. Години му отне да осъзнае, че холивудската му красота на мига губеше стойността си щом той проведеше “откровения разговор”.
Много лета и зими минаха, Милчо прие ориста си. Вече беше зрял мъж, близо до пенсионна възраст. Не беше женен. Така и не намери жена, която да обича, и не му се роди дете, което да закриля. Помнеше много ярко думите на доктора, че никога няма да има деца. Вече когато беше на толкова много години, осъзнаваше покрусата и тежестта на думите на доктора.
Самотата го разяждаше и с годините се затвори в себе си. Нямаше живи роднини, много приятели, а познатите му бяха съседите в блока и колегите от работата… Водеше един тривиален живот. Живот, изпълнен с много липси, а това сърце кипеше да дава, но нямаше на кого. Милчо дори рядко хортуваше с хората. Повечето му околни го смятаха за мизантроп заради липсата на комуникативност, вечно сведения и тъжен поглед, а не виждаха, че животът го е смазал и просто няма сили още веднъж да бъде отхвърлен от когото и да е било…
В един дъждовен ден той тъкмо слизаше от колата си и беше се запътил към входа на блока. Умърлушен от лошия резултат на любимия му футболен отбор, той ходеше с тежка крачка. Не забелязваше нищо около себе си, не погледна момчето, с което се размина на входа на блока, не обърна внимание на пазача, който го гледаше с притеснен поглед. Качи се в асансьора, той спря на четвъртия етаж, Милчо излезе и се запъти към апартамента си. Необичайното беше, че пред прага му имаше кошница, пълна с одеяло, а в него беше сгушено бебе. Милчо се озърта наоколо. Нямаше никой друг! Взе кошницата и отиде при портиера. Той трябва да знае какво става. Обясни му какво е намерил. Охраната започна да му говори небавалици. Рече му, че преди малко се бил разминал с бащата на детето. А майка му е била неразумното момиче, което скиташе улиците, но умряла в катастрофа преди дни, а бащата е безхаберен момък, който няма пукнат лев в джоба и няколко гънки в мозъка.
Милчо знаеше тези хора. Беше чувал съседите да изливат огнена филипика по техен адрес. Той ги съжаляваше, но на няколко пъти се случи да обмени редица думи с момчето. То живееше в съседния блок и често имаше проблеми с колата и молеше Милчо за помощ. Момчето никога не би си признал на глас, но виждаше някаква опора в начумерения възрастен господин. Това била и причината той да остави няколкомесечното си пеленаче на неговите грижи.
Момчето нямало възможност да се грижи за детето. Родителите му не знаели, че вече е баща и били прекалено възрастни, че да поемат такава отговорност. Тежко приел загубатата на приятелката си и планът му бил да замине далеч и да се опита да я преживее, но в този град и с дете нямало как да се справи.
Милчо разтреперан изслуша всичко. Не можа да повярва. Повериха му дете. Той, бездетният мъж, получи възможност да е баща! Беше меко казано шокиран, но прие пеленачето като дар.
И така един дъждовен ден Милчо се сдоби със син. Качи се за първи път в апартамента си с друго човешко същество, което не беше нито съсед, нито монтьор на телевизор, а нито беше и доставчикът на храна. Емоциите бушуваха в Милчо като бурно море. Не осъзнаваше още каква отговорност е това, но нямаше връщане назад. Той не беше биологичен баща на това дете, но щеше да го отгледа като свое.
Престраши се и взе несръчно бебето в обятията си, беше стоплил мляко и го нахрани, накрая го ови и го остави да спи необезпокоявано на спалнята. Отиде да вземе какво имаше в кошницата. Намери документите за осиновяване, подписани от бащата, прочете всеки един ред, а най-отдолу имаше ръчнонаписана бележка от бащата. Тя гласеше: “Имам ти доверие да се грижиш за моя син. Научи го да поправя коли. Само за това те моля...”
© Александрина Маринова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Успех!
-
Браво! Страхотен дебют, Алекс! Глас от мен! И нека творческото вдъхновение бъде с теб, не само в писането, но и в ежедневните неща от живота!
-
Не съм съгласна с вашето мнение, Пепи, защото е очевидно, че Милчо не е лицемерен, поради факта, че при запознанството си с жени е казвал за своята болест, с цел да не се окажат жените залъгани, поне аз това разбрах от прочетеното.
-
"Още като юноша беше диагностициран със стерилитет. Не прие тежко диагнозата си и продължи да живее както обикновено. С времето забелязваше, че девойките го отбягваха. Той не беше от лицемерните и със спокоен тон обясняваше за болестта си още в началото." - мъжки стерилитет означава невъзможност за оплождане. От написаното тука ми се струва, че си объркала диагнозите. Май друго си имала предвид, защото мъжкият стерилитет не пречи за нормален полов живот. И как като юноша е бил диагностициран? Защо?
"рече му, ови..." и т.н. Твърде преекспонирано и скалъпено. -
Сега - на втори прочит, и вече сериозно, след като отшумя първоначалната еуфория - няколко практически съвета:
1.Параграфите се разделят или с празен ред, или с отстъп навътре;
2.Внимавай с употребата на наречия: “на толкова много години” например. По стегнато звучи: “мъж на години” или “възрастен мъж”;
3.Употребата на остарели и диалектни думи (хортува, огнена филипика) също трябва е внимателна, и подчинена на идеята в разказа, на историческото време, на мястото или на характера на героите. Понякога, без да го иска, авторът употребява думи, които е чул е детството си. Това е нормално;
4.Има разказ в разказа - историята на момичето и момчето, която портиерът разказва на Милчо. Тя може да бъде предадена с пряка или с непряка реч. Пряката реч има по-директно и силно внушение, а непряката трябва да е в кавички.
Има някои пропуснати окончания, неправилно членуване и др., но те се изчистват при редактирането.
Дано са полезни горните съвети, и отново - успех и кураж! -
Хубав сюжет! Точно когато си мислиш, че съдбата ти е обърнала гръб, тя те изпраща своето благоволение. Добре дошла и от мен! Успех!
-
Ако си на двайсет, е добре. Сега като се замисля, обаче, някои и на петдесет не пишат така. Успех от мен. Хареса ми.
-
Страхотен разказ, Ачи! Имаш потенциал, подкрепям те, само напред! Знам, че можеш и го доказваш с всяко твое произведение! Един ден ще станеш много добър и известен писател. Гордея се с теб!❤️
-
Много ми харесва!😍
-
Хубав разказ. Имаш глас от мен. Хареса ми как си изградила образа на героя си чувствата му, съдбата му.
-
Чакай да се включа и аз, като изтърсака (изтърсеният) в това семейство.
Приятно ми е Джаба.
И един глас за добре дошла. -
Ей-на това му казвам аз сплотено семейство. Само така! Заедно! 👍
-
Добър дебют на творческата сцена. Цялото семейство те подкрепя.
-
Впечатляващ първи разказ, а дано следващият да е и по-добър.
-
Браво , ти си моята гордост !
-
Има хляб в този разказ. И аз като Мария ще те приветствам с “Добре дошла”, но по моя си начин: “И нека силата е с теб!” (May the force be with you!)
Оби 1 👍😊 -
Радвам се, че се включи с разказа си в предизвикателството, което зададох, Алексче, и че той е дебюта ти в нашия сайт! Хубаво пишеш, даже много добре за твоите 20 години! 👏
Добре си ни дошла и нека успехът е с теб!😍🤗 -
Хубав разказ! Разбира се, има какво още да се желае, но на младите автори е простено🙂
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
