Дочула стъпките му, а след това и превъртането на ключа, тя го посрещна още с отварянето на вратата. Тя, неизменната тишина на дома му, всяка вечер го чакаше на прага. След нея доприпкваха и самотата, и страхът от старостта и болестите, страхът че някой ден ще си угасне сам, ненужен, не липсващ на никого.
Николай светна лампата и закачи якето си на закачалката. Всичко си беше така, както го бе оставил сутринта. Захабените завивките от леглото му свлечени на пода до дузината мръсни чорапи все така си се къпеха в прахоляк. От кухнята се носеше острата миризма на мръсни чинии. Пепелникът, уж голям, пак не бе успял да побере всички фасове. Четиридесет и осем годишният мъж отвори вратата към терасата за да го изхвърли в кофата, но и тя бе препълнена. Погледна през терасата за да види дали някой минава по улицата, метна съдържимото му на тротоара и запали цигара. Закашля се. „Много пушиш!“ - дръпна го сякаш за крачола на панталона му страхът от старостта и болестите. Дръпна го, като малко мо ...