НИКУЛДЕН
Още помня детството си. Баща ми се казваше Никола. Три четири дни преди Никулден започваше подготовката за празника. Закапваше се алкохол и други благинки. В едно дървено каче се пускаха два три шарана. Улисани в подготовката на празника, мен, петгодишния мъж ме забравиха.
Заразпитвах какво ще правят с шараните. Отговорът беше, ще се печат в печката. Страшно ми стана.
Наскоро бях се изгорил и знаех вече какво значи огън. Как ще изпекат божиите създания, както казваше баба. Завъртях се край качето и замислях начин как да освободя от смърт чрез изпичане бедните шарани.
От по възрастните бях виждал, че за смелост се пие по едно. Речено сторено, налях си една чаша от ракията. От виното не можах беше тежка дамаджаната.
Изпъчих гърди напред като свети Георги Победоносеца. Навдигнах чашата. И о, ужас!
Сякаш небесният огън се навря в гърлото ми.
Но трай баба за хубост. Първо трябва да се отърва от водата. Пуснах канелката, проточи се от бараката навън тънко ручейче. Заборих се с качет ...