Какво ли пък разбирам аз от любов? Че чак пък и пиша за нея.
Нищо не знам за любовта!
Вероятно не мога и да обичам. Не и както трябва.
Не знам нищо за онова пълно отдаване без да се замисляш дали е правилно или не.
Не знам нищо за онова доверие, което ти позволява да казваш всяка истина за себе си и другия. Без страх.
Не знам нищо за онази откровеност между двама, в която няма критика и осъждане, а само твоя и неговия поглед на нещата. И приемането му. Без обида.
Не знам нищо за онази споделеност, с която се говори за всяка радост или всеки проблем и всичко се решава от двама. Не еднолично.
Не знам нищо за онази сигурност, с която, ако се хвърлиш през глава в каквато и да е ситуация, си подкрепен безусловно.
Не знам нищо за силата на онова желание другият да е щастлив, което те кара да забравиш собственото щастие.
Не знам нищо за онази готовност да помогнеш, която те кара да зарежеш всичко, казвам всичко, по средата и да хукнеш.
Не знам нищо за онази страст, еднаквата и двупосочна, с к ...