- Дрън, дрън, дрън. Всичко това са глупости. Ако до три часа не поправим скапания кораб и не си изнесем задниците от там, ще трябва да го продадем за да покрием скапаните такси. Затова се размърдай.
И шефа му ядосано му затвори.
"Пука ми" - помисли си Дрен. - "Направо ще си го преместя от единия в другия."
С екипа му отговаряха за 400 кораба. Бяха четирима човека, седящи всеки в малка кабинка в огромна зала с още стотина като тях. В кабинките имаше само по един президентски стол и холограма на аквариум на стената. Някой психолог някъде явно беше решил, че рибите ще ги успокояват докато работят. Дрен предпочиташе да гледа спящи и прозявящи се лъвове, но никой не го питаше. И поне още 8 години нямаше. Беше подписал 20 годишен договор с компанията. След края на договора си щеше да е нобилис, един от богатите и привилегированите. Затова на 21, след като се беше преборил с още 3500 такива като него за мястото си, беше легнал на масата в операционната и беше позволил докторите 12 часа да бър ...