03,00 – 04,00 часа
А по коридора идва Каменов. Ако има илюстрация на израза „Върху крилете на успеха“ – той е това. Усмихнат, размахващ два диска в ръка…
- Добре, добре – спирам устрема му – Сега ще видим и ще обсъдим. Задръж впечатленията си, нека всички видят…
Каменов, Манчев, Василев, Ангелов…
Гледам ги и си мисля, че и този път успяхме заедно. Кой в главната роля, кой диригент, кой в хора – но се получи. Защото съм убеден какво ще видим на записите. И вече зная дори защо е извършено убийството…
На компютърния екран се появява улицата. Разпознавам я, макар да изглежда мъртвешка, мрачна, някак си като част от Готъм сити…
Долу се вижда часовникът, който неумолимо показва изтичането на времето…
Шестнадесет часа… Седемнадесет часа… Осемнадесет часа… Деветнадесет часа…
Спираме записа…
- Да повторя ли? – питам. Но всички заговорват в един глас. Няма нужда от повтаряне – нещата са се избистрили, ако може да се каже така за една мръсна и кървава история…
Няма нищшо от разказаното ни от свид ...