Алекс седна изтощен на дивана в лекарския кабинет. Погледна часовникът на телефона си. Беше малко след един часът. Зачуди се колко ли нощни смени трябваше да минат докато топката напрежение в стомаха му се замени от отегчителното чувство за рутина. Явно повече, отколкото той беше изкарал. Знаеше, че пациентът в пета стая е рисков. Дано не „зазлее“ тази нощ. Младият лекар се притесняваше, че реакцията му няма да е достатъчно адекватна, че няма да е достатъчно компетентен. Страх го беше да е причината за нечия смърт. „Е, сигурно е нормално да се страхувам от това“ – помисли си Алекс. Стига толкова размисли. Той реши, че поне ще се опита да поспи. Легна на дивана и наметна леко чаршафът върху себе си. Не си направи трудът да изгаси осветлението. Сънят не идваше лесно. Все пак накрая умората взе превес в двубоят с притеснението и лекарят потъна в сън.
Събуди се на необичайно място. Намираше се в бяла стая. Не, не беше точно стая. Той не виждаше стените й. По-скоро усещаше, че е ограничено ...