Беше късна есен. Идването на студената зима беше осезаемо. Нощите ставаха все по-студени и лишени от живот. Не ù се искаше да остава сама в тъмната и неприветлива къща в гората, но нямаше друг избор - вече можеше да се прибере единствено там. Огромните стъклени прозорци, вместо врати, подсилваха призрачното излъчване на сградата. Тази нощ имаше буря, наоколо се чуваха шумните дъждовни капки, които тежко падаха по земята. Вятърът виеше страховито и сякаш призоваваше мистична сила. Изведнъж към симфонията от звуци се присъедини още един - този от нокти, драскащи стъклото. Кой би могъл да бъде навън толкова късно и в такава ужасна нощ?
Аня помисли, че ù се причува. Заслуша се. Дерящият звук се засилваше. Тя стана от стола и с тихи стъпки закрачи към стъклото. Беше уплашена и разтревожена, сърцето ù заби по-бързо и по-бързо. Погледна през прозрачното стъкло - само непрогледен мрак. Пристъпи още малко и се взря навън. Обходи с поглед верандата и когато се убеди, че няма нищо страшно и понеч ...