Чакам приспивателните да подействат, за да мога да заспя. Поне се надявам, че ще мога да заспя, защото снощното будуване ми се отрази страшно зле – така се изнервих, че ми идеше да си оскубя косите. Преди, когато ме мъчеше безсъние, просто отивах на балкона да изпуша една цигара или гаврътвах набързо чаша бира и всичко се оправяше, но сега нещата са коренно различни. Сега не съм си у дома, нито пък мога да ставам от леглото, а и бира на такива места не се пие. Адски ми се пуши, може би затова не мога да заспя. Освен това ме боли много, въпреки всичките обезболяващи, с които съм натъпкана. Никога не съм обичала да спя по гръб, но сега се налага да лежа по гръб през цялото време. Денем и нощем, ужасяващо е. А бях свикнала да водя активен живот – купони, екскурзии, фитнес, знаете как е, когато си на двайсет и три години, и тенис играех два пъти седмично… а сега. Сега лежа. Поне да не болеше. Но боли. Вече не ми дават от онези хубавите хапчета, които ми даваха през първите пет дена след… Н ...