- Здравей, Еди!
Никога не го бе назовавала по малко име.
- Лайла, направи ме толкова щастлив! Само, ако знаеше...
Хейс я обсипваше с безброй целувки.
- Едгар, ще ме задушиш. Толкова силно си ме притиснал. Тук съм, няма да избягам!
Лицето на Лайла сияеше. Тя гледаше тъжните, влюбени очи на Хейс, а неизказаното и' щастие искаше да погълне цялото време на света и той да бъде свят само за тях двамата,
Малката, бяла къщичка и приказното кътче от Рая, съчетало даровете на морето и вековни дървета, сгушени в прегръдката на величествен, скален хълм, промениха живота на Лайла и Хейс. Част от вечността превърна времето им в безвремие.
И двамата бяха силно притеснени в началото. Не говореха за своята нелепа раздяла и не искаха да я анализират. Сега се наслаждаваха само на прекрасните мигове заедно.
Минаха много или малко дни. Не можеха да преценят. Ставаха рано сутрин. Хейс се събуждаше първи. Целуваше нежно косите на Лайла. Тя се протягаше с усмивка и затворени очи. Любеха се страстно, като за п ...