16.04.2010 г., 22:02 ч.

Носталгия 

  Проза » Разкази
967 0 1
5 мин за четене
НОСТАЛГИЯ
Не беше се замислял върху тази дума. „Хайде сега, мъж в заника на живота, да се оставя на някаква си носталгия по преживяното да трови дните ми" - рече си той. Но тази дума упорито се настани в съзнанието му. Методи я бе вдишал с въздуха на спомените, още като се завърна в бащиния дом. Дойде си само за ден, да нагледа родната къща, а сега не можеше да си тръгне оттук. Не му се прибираше в празния апартамент в града, където се губеше в тишината на стаите. Градът не можеше да му даде вече нищо. Какво му трябваше сега? Само тишина и спокойствие. Искаше му се да поживее в свой свят, само негов, който да не се смесва със световете на другите, да е съвсем различен от тях. "Коварно нещо е носталгията - мисли си Методи, докато скита из околностите на селото. - Не можеш да я видиш, да я пипнеш, но я усещаш, че съществува, че я носиш в сърцето си. И влезе ли веднаж в тебе, няма отърване от нея."
А през отворената врата на лятото, дните се източват в есента, като ято отлитащи птици. Над ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Предложения
: ??:??