Беше навечерието на 31 декември. Сред покритите с дебел сняг борове и елхи се бе сгушила една малка хижа и плахо осветяваше снега около себе си с двете си прозорчета.
Отвътре хижата не се различаваше от останалите малки хижи пръснати из горите и все пак беше различна. Тя бе осветявана от игривите пламъци на една малка, каменна камина и един малък свещник с три пожълтели от лой свещи, поставен на грубо скована дървена маса. Останалата мебел се състоеше от едно криво, дървено легло, люлеещ се стол и голям часовник с махало, който отброяваше с тежки удари последните минути. В стаята имаше две жени. Една млада и една вече в залеза на староста. По-старата стоеше на люлеещия се стол близо до камината, облечена в захабена сива рокля, носена сякаш цяла година, загледана в танца на пламъците, сякаш там виждаше нещо, което бе загубила отдавна.
Другата жена изглеждаше твърде млада, за да бъде наречена така. От нея струеше жизненост и свежест. Тялото и бе изваяно и изкусително като на весталка. Ко ...