Бяха приготвили трапезата,.. на чиста зелена покривка бяха сложили пилешко
варено месо с ориз,.парчета печено пиле, катофи,.. и чай, чай Камел и чай Каркаде...
Сега забелязах и още един човек в жилището им,младо момче с току що набола брада...
- Бетро, пакистан човек моли Аллах,.. ти стой, може гледа,. днес нас голям празник...
Всички се подредиха в редица, Голямото Али най-отпред,.. и молитченният им ритуал започна
В знак на уважение и почит стоях изправен и немърдащ...
Гледах и се удивлявах,..клякаха в синхрон,.. кланяха се, изправяха се,..мърмореха нещо....
Насядахме на рогозката, обградени от възглавници...
Настъпи кратко мълчание...Голямото Али вдигна отнови двете си ръце, измърмори нещо,
отчупи от приготвения хляб и хапна,... мигом другите го последваха...
Започна глъчка, както при нашенски събирания.., всеки присягаше към ястията и чая...
- Али, кое е това момче,.. - обърнах се към ''преводача''
- Това, ново Али,.. 15 дена тука, още не знаеш нищо,..ново Али жена, мой сестра,..
идва тук работи,.. ново Али имаш две бейби,...
- А сега работи ли някъде...
- Не, сега той готвиш,.. чистиш,.. пакистански човек дава него сега евро да праща къща...
Може друга седмица работи строителство..- важно каза '' преводача ''
- Е, в строителството, не е ли много далече по другите квартали...
- Далече,.. ново Али млад и много здрав пакистан човек,.. работи трябва има къща и
трябва праща пари на къща.. - завърши '' преводача ''
Стана ми неудобно,.. какви хора, ще оставят роднината си да се мъчи из обектите, а няма да ми кажат '' Хайде, имаме си вече наш работник, благодарим ти...''
Отношението им към мен с нищо не се промени ,.. разстоварваме,
почиваме пак накуп,.. Алито превежда при необходимост, ..
Нещо ме измъчваше...
Значи тези хора жертват свой човек и го пращат да работи другаде,.. а аз да заемам
мястото му сред неговите сънародници...даже не изповядам и тяхната религия.
Иначе бях доволен от парите,.. а те от работата ми...
Нещо не ми ли липсваше,.. даа, свободата, или по-скоро лентяйството в събота и неделя,
да зяпам безцелно и да се скитам из Атина,... да мързелувам на плажа.
Ето те, Алитата имат ясна цел, да работят и изпращат пари в Пакистан за семействата си,...
а, аз,.. Акропол, музеи,.. Омония...
Четвъртък вечер мина под обичайните неща,.. камиони,.. колички...работа
Петъчното утро беше настъпило,.. свежо и прохладно...
Решението бе взето...
Раздадоха парите и се приготвяме за тръгване към къщи
- Али - обърнах се към ''преводача'' - Искам да кажа нещо на пакистански човек...
Момчета, благодаря ви много, че толкова много време работихме заедно без хър-мър
Налага се да ви напусна,... намерих друга квартира далеч от тук,и ще ми е трудно
да пътувам и работя,...Винаги ще си спомням за вас с умиление...
Новите ми приятели сякаш не можеха да асимилират казаното...
Прегърнахме се всички заедно,.. главите ни се опряха една в друга...
По мъжките ни лица се появиха сълзи...
Огряни от ранните слънчеви лъчи изглеждаха като рубини.....
© Petar stoyanov Всички права запазени