Събуди се секунди преди сигнала. С всичко се свиква, както казал набитият на кол. Отначало е трудно.
Само дето това начало беше отдавна минало. И вече свикна с всичко – най-вече с промените. Така е – човек привиква. Дори към хубавото.
А какво по-хубаво има от дома? Не скитосваш, не рискуваш, сред познатите стени и решетки си. Тук е и семейството. Децата вече отварят очи и инстинктивно се прозяват. Къде да се сбогуват със съня, къде да подготвят с тая гимнастика устата за закуската.
Макар тя да е пестелива. Поръчката изтичаше, в хладилника имаше малко продукти, днес беше ден за връзка с фирмата, разнасяща продуктите. Да не забрави!
Жена му вече правеше закуската. Бързи сандвичи – засищат, ще изкарат до обяд с тях. Нямаше кога да губят време за други ястия. След малко той трябваше да е на машината, жена му на компютъра, децата да са взели лаптопите и се регистрират за новия час…
Добре, че имаха три стаи. Не му се мислеше какво ще е, ако родителите му бяха тук. От една страна – щяха да по ...