НОВОГОДИШНА НОЩ
Сякаш по поръчка, за Нова година заваля пухкав сняг и бързо натрупа. Селото потъна в приказна белота. Стоян сложи на кравата сено в яслата и впрегна кобилата в шейната. Снегът изскърца под плазо­вете и шейната с лекота се плъзна напред, оставяйки дълбоки следи. Къщите дремеха под новата си пухкава завивка. Улиците бяха пусти. Гласът му с мъка се провря между снежинките:
- Хайде, Надо! Заспа ли? Ще те затрупа, както мудно се клатиш - и я подкани с камшика да върви по-бързо.
Стоян обичаше животните и затова си мислеше: „Вярно, че поемам миризмата им, вмирисвам се на тор, но като отида в гората, отмирисват се дрехите, отмирисва ми се душата. Нада ми е другар в самотата, докато работя. Кравата ни храни с млекце. Нали, когато комшията Павли се натрови, с прясно мляко го спасихме. А миналата го­дина, като останахме в селото без мляко заради лошото време, моята крава храни децата в махалата. И пари изкарвам с животните, но работата не е в парите - обичам ги, обичам дори миризм ...