Някъде там покрай нищото в гората, осеяно с болка, самота, страдания и забързано ежедневие, стоеше ти покрай приятелската ми тълпа. 

От край време те уважавах и ценях докато беше с моята добра приятелка.

Исках повече внимание на теб да отделя, но нямах това право, защото я носеше в сърцето си- обичаше я. А аз трябваше да уважа изборът ти, макар и с болка се научих да приема това.

По най-естествен и непринуден и върховен начин съдбата ни събра. 

Моментите ми с теб бяха най-пълноценни, истински и дълбоки. Ти ми разкри за първи път душата ми. Чувствам се гола и слаба пред теб.

И тъй като ти ме считаш за забавление и разнообразие в ежедневието, докато аз го правих с чувства. Направих нещо, което го счетох за грешка и дълбоко се разкайвам и съжалявам пред теб. А то е да не би случайно да съм хванала от теб. И заради това, от моят егоизъм без да се допитам до теб, взех това решение без твое знание.  Защото все още търсиш истинската любов измежду света и хората, а аз поне успях да я вкуся два пъти. И тъй като имам някакви необясними чувства към теб, аз съм длъжна да те пусна да литнеш на свобода ,за да търсиш все още любовта.