14.04.2021 г., 12:12 ч.

Някъде там и залезите... 

  Проза » Други
672 4 3
1 мин за четене

         Пропуснах хиляди залези. Загубен между паралела и реалността. Между примамливия сън, в който усещах косите й около лицето си, и стотиците километри, които ни деляха. Между „тук и сега“ и „никога повече, защото...“. Между мечтаното и заслуженото, между пътя и пропастта.

      А тя спеше до избраното, а вреченото може би отдавна беше вече спомен, чието съдържание подсилваше достойна лъжа. Но продължаваше да носи усмивката си, наред с хорските нагласи и очаквания, че „там“ всичко е наред, цветно е и е богато. На споделеност. Като в началото – тръпнеш, мислиш, а дори и разкрасяваш. Подхранваш илюзиите си с наивност. А натам... разбираш, че цветовете отсреща са бледи и студени, също като зимата...

         И пропускам залезите. Дотолкова отричащ, че се вълнувам. Дотолкова убеден, че съм някъде, но не и „там“. Толкова изгубил посоката на емоциите си към нея.

Толкова там.
Че всъщност никъде...

© А.Д. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??