- Не, не, не! В никакъв случай! Няма да стане! Няма да се разделя с Карълайн и да се оженя за Бетси! – Роджър се опита да изглежда уверен и решителен, но гласът му се беше разтреперил и звучеше като пред заплакване, и само дето не беше тропнал с крак по земята като малко момченце, което не иска да си ляга, нищо че беше мъж, приближаващ трийсетте. Жената, която стоеше срещу него, не трепна от реакцията му. Тя се беше покатерила върху бюрото в кабинета му, кръстосала крак върху крак, с прилепнала черна рокля, черната ù коса бе стегната във висока конска опашка и носеше слънчеви очила, нищо, че беше десет часът вечерта. Тя пилеше с една остра пила своя дълъг маникюр в тъмночервен цвят, след тирадата на Роджър спря, свали слънчевите очила, погледна към него и каза с равен тон:
- „В никакъв случай!“? „Няма да стане!“? Ти май съвсем забрави с кой говориш, Роджър?
- Аз…
Очите на жената станаха изведнъж черни, от зениците през ирисите, до крайчеца им, който трябваше да бъде бял.
- Може би тряб ...