16.12.2014 г., 21:24 ч.

Няма кой 

  Проза » Разкази
835 0 0
19 мин за четене
След като огледа внимателно рентгеновите снимки на компютъра си, лекарят стана и се обърна към лежащата на медицинското легло Симона. Двайсет и шест годишната жена преплете нервно пръсти и прехапа устни. Очите й се взираха очаквателно в медика.
- Няма страшно, не се безпокой. Ще те оправим. Дошла си тук пеш, казваш?
- Ами да, таксито поднесе и се блъсна в един спрял до тротоара камион. После шофьорът излезе да огледа щетите, а аз …просто метнах една петолевка на таблото и си тръгнах. Ударът бе доста силен, а и аз не си бях сложила колана, но първоначално не усещах почти никаква болка.
- А после?
- После взе да ме наболява кракът и китката ми се поду леко, та затова реших да отида на преглед. Има ли нещо сериозно?
- Не, не бих казал – отвърна лекарят, - но ще трябва да се вземат мерки.
- Какво…
- Тибията на левия ти крак, това е голямата пищялна кост има петсантиметрова пукнатина. Китката на дясната ти ръка е счупена, но за щастие и там няма разместване на костите.
- Мислех, че само съм ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хийл Всички права запазени

Предложения
: ??:??