Аз, Богатството и Властта се обединихме около Мнението.
Мнението не беше обществено, а преобладаващо. То и преобладаващо не беше съвсем, но социологическите агенции го определиха като такова. Е, не всички социологически агенции – само някои от тях. Онези, на които Богатството беше платило, а Властта беше одобрила.
Така всъщност Мнението беше на Богатството и Властта, но минаваше за мое, понеже и аз бях в това обединение: бях гласувал и избрал Властта, а тя бе създала Богатството.
– Твоето мнение е закон за нас! – съобщи важно и вероятно на себе си Властта и пръдна с желание. – Извинете, без да искам – уточни.
– Лъжеш – рече спокойно Богатството, която имаше властта да говори каквото си иска, защото никой не можеше да му запуши устата с пари. – Направи го нарочно.
Властта се престори, че не чува. Усмихна се и продължи:
– Важното е сега всички да ни вярват. Няма значение, че между нас има недоверие.
– Това е тъпо – отново оспори Богатството. – Но върши работа. Приемам.
– Въпросът е: как ...