Слугите му приличаха на сенки, които следваха покорно сумрачния му силует - силует, който извикваше във всеки човешки разум противоречиви емоции. Някои го виждаха с осанка на величав исполин, други с явно отвращение го подминаваха и си пожелаваха никога да не стават като него. Имаше и завистници, които пък си пожелаваха именно такова съществуване, за разлика от мнозина скромни и добродушни хора, в които при вида на студения силует се събуждаше чистосърдечно съжаление и душевна болка. Послушните до престараване сенки-слуги го наричаха съвсем тенденциозно „господарю”. Въпреки лукавството, струящо очевидно от шутовските им физиономии, той беше доволен от тях. Всяка негова прищявка биваше задоволена. Човекът беше твърде амбициозен и като че ли никога не се уморяваше да постига целите си. Когато все пак някакъв вид умора надвиснеше над поредната му амбиция, доверените му слуги по необясними нему начини се справяха със ситуацията.
Никак не ми се иска да ви разказвам с подробности за живота н ...