На двайсетина километра от Караново в северна посока се намира село Винарово. Сгушено в последните дипли на Стара планина, тук за неговите стотина жители животът си течеше бавно, монотонно и спокойно. Сякаш времето бе спряло и нито демокрацията, нито техническия прогрес бяха променили нещо. Винарци имаха две забележителности, с които се гордееха -двойка щъркели и селският кмет. Птиците идваха всяка година тук и хората много им се радваха. За тях често говореха и от околните села, защото там никога дори и куц щъркел не би се свъртял. Както е известно тези птици гнездят само на места с добра енергия. А другата знаменитост - кметът бай Станчо си вършеше работата с амбиция и страст, както преди тридесет години, когато го избраха за първи път. Селяните го обичаха, защото като всеки уважаващ себе си управник умееше да решава проблемите им.
Днес щеше да е доста хладно, нетипично за края на май, а бай Станчо беше запланувал важно мероприятие. Извика тричленката на селото. Никога не разчиташе н ...