Тъкмо изпратих последната лека кола от ГТП, притривах ръцете си  с парцала, да не би 

 през ръкавиците да са се измърсили, на път към кафе-автомата в офиса ни

- А оня кемпер  '' Adria '' ваш ли е - ме стресна гласчето на Мимето, сякаш питаше ей така  от пусто любопитство - Никога не съм... да де, не съм  пътувала с кемпер

- Миме, ако си свободна следващата събота и неделя, тръгваме за гръцкото море. В Александрополи има доста добре уреден къмпинг за каравани, или ти искаш някой див самотен плаж и да се разхождаш с ботуши, защото може да има влечуги или морски таралежи 

- Като за начало градския къмпинг - уверено каза Мимето - И какво трябва да нося

- Какво ли - шеговито започнах - Ами ако имаш ски, плетена вълнена шапка, ски обувки...

- Абе, аз те питам нещо, защо винаги ме вземаш на несериозно, като едновремешното  малко момиченце '' Ааа, нищо Миме, ще ти пораснат...'' имитираше ме тя отново

- Права си, не се съобразявам с шегите си, но за мен ти си оставаш наистина онова малко  русичко и любопитно момиченце - смотулевих - А сега  сериозно, два чифта бански, хавлия и плажна кърпа, шапка и слънчеви очила, дълъг и къс панталон, тениски. Да тръгнем в 6 часа сутринта, един час до ГКПП, почивка , ако си изморена и преди 11 часа да сме на къмпинга. Значи в 6 часа съм пред вас, погрижил съм се за всичко необходимо в кемпера.

Тя ме погледна насмешливо и присви едно око '' Хайде бе, за всичко, и ще ми кажеш Ох, забравих ги на пианото в къщи, цялата опаковка... ''

- И да кажеш на вашите, че два дни си с мен в Александрополи - додох наставления

- Хайде пак, майка ми номер две. То от казване отивам там и там, изгледите са да си остана стара мома - и се  усмихна  ехидно

             Сутринта в шест без две минути съм прд тях, загасих двигателя, свирнах и пътната им врата се отвори. Мимето, с дълъг панталон, маратонки, блуза с дълъг ръкав и закопчана до най горното копче, червена бейсболна шапка  с голямо бяло  NY, голяма и малка чанта. До нея леля Стефка, майка й, с голяма касета с  домати, краставици, чушки, придържаше и две торбички, едната с две бутилки кокакола, а в другата се очертаваха пластмасови кутии.

- Пешо, леля, от двора са, екологично чисти, море е и на човек всичко му се дояжда там, в кутиите съм сложила вита баница, пържени филийки, ей така за из път и за закуска. И  да внимавате...

Мимето беше споменала, че леля Стефка ме харесвала още от едно време, а аз й бях отговорил, че ще я питам при първа възможност.

- Петьо, нали щеше  да питаш нещо мама, питай я де - иронично подхвърли тя

- Какво ма Миме, какво да ме пита - полюбопитства леля Стефка.

Почервенях от неудобство.

- Щял да те пита мамо, дали може да спим двамата в кемпера, има място за 4 човека - умираше от смях Мимето

Леля Стефка ни изгледа подозрително.

- В Александрополи казвате,  ще взема да дойда и аз, ама с една коприва и ще ви пазя от мухите, и да внимавате, не сте малки - ни предупреди леля Стефка.

Тръгнахме. Скоро се включихме в булеварда към изхода на града.

- Тук вече не се вижда, нали,...имам впредвид очите на мама, мога да си съблека блузата, панталона, заврях в тях. Така де, не се смей, вместо да ми казва защо тази тениска, много си изпъчена в нея, ...защо къси панталонки, шофьорът пътя ли да гледа или краката ти. Не се опитвай да се смееш, сякаш леля Дима не е същата, майки, какво да ги правим.

- А ти от залесия как да притапиш вниманието й, взе ли си поне личната карта - попитах - Я провери по джобовете си, да не си я забравила.

Тя тържествено я размаха. Съблече маскировъчните одежди и се настани удобно на седалката.

Минахме граничните пунктове .

Хвърляше по едно око на пътя, но любопитството й надделя за кемпера.

- В движение ще ме запознаеш ли с подвижната си къща... не съм очаквала, като в апатамент на колела е. Да си събуя маратонките и с тези чехли ли да се разхождам вътре, по чорапли може ли...

Седалката ми подвижна ли е, а радиото гръцко хваща ли,...а горещо кафе, или само с лед.

Наближавахме моста над река Арда, около 700 метра дълъг и след него отбивка и сянка от дърветата

Отбих от магистралата. Погледнах я. Не страх, а по-скоро учудване изразяваха очите й '' Хайдее, този ме почна още от втория час ''.

- Спокойно, с татко и брата идваме понякога тук за риба, няма замърсители и рибата е по-вкусна. Готова ли си, ето тук е бутонът да се върти седалката, вървиш из кемпера, аз ще обяснявам, и няма да мърдам от мястото си, така че спокойно.

Тръгна предпазливо, аз обяснявах отляво е това, отдясно онова, печка на газ, хладилник на ток и газ, душ кабина, химическа тоалетна, кафе-машина, шкаф за тенджери, тигани, за еднократна посуда, хол-спалня, телевизор, аптечка . Тя отваря, наднича вътре, затваря.

- Ще направиш ли кафе в ей ония чаши и да тръгваме.

- Добре, а мляко имаш ли.

- Нямам, а ти...

- Иска ти се и аз още нямам - равнодушно ми отговори

- В хладилника е сметаната, а в горния шкаф кафе и захар - давах наставленията си от седалката.

             Кемпера пееше по магистралата, нямаше дупки да тръсне или припряни шофьори да свиркат или присвяткат. Гръцката музика от радиото внасяше допълнителен колорит на пътуването. Мимето любопитно въртеше главичка, забавяше се на нещо по-интересно за нея, показваше ръка през отворения прозорец и имитираше вълнички.

Госпожицата на рецепцията на  къмпинга ни посочи номера на място на самия бряг.

Веднага се  включих към елзахранването, плажният душ бе на десетина метра, тоалетните малко по- в страни. Разтегнах тентата, маса,  столчета...пред нас голям чадър с два шезлонга и морето.

Разгънах пред вратата на кемпера  дървената скаричка за миене от пясъка, рулото-пътечка.

Готов съм. Какво се суети Мимето, тук поне грим не трябва.

Надникнах. Сложила светлосин бански и се въртеше пред огледалото на една от вратичките, повдигаше краищата на долнището, смъкне го, потупа дупето си. Досмеша ме.

- Хубава си, не се оглеждай, и без това всеки зяпа в мобилния си и няма да те забележат с какво си облечена. Я нагоре,... и там си добре. Хайде, давай ръчичка и да вървим във водата, но първо да те намажа с лосион, профилактично де - засмях се и направих с ръце въображаемо мазане.

И без много да се замисляме за защитни кремове, лосиони наскачахме във водата. После хванати за ръчички и газейки по плиткото ходихме до причудлив червен висок каменен бряг и обратно.

Потапяхме се за кратко във водата и продължавахме. Слънчевите лъчи за минути изсушаваха водните капчеци по нас.

Току пред кемпера ни отново сме във водата, а тя  чиста и топла. Виждаха се няколко малки рибки, после дойдоха  и по-големи, малките се изплашиха и се скрихя някъде из водата.

- Петьо, риби, не те ли е страх

- От рибите не, страх ме е от червените мечки

- Хайде пак, червени мечки няма,... къде живеят

- Има, но не знам къде точно живеят. Ти изведнъж стоя дълго на слънце и вода и има вероятност да станеш червена мечка, да изгориш. Хайде на сянка и дай да те намажа с крем  или лосион, нали не те е гъдел, предложих ти още от начало да те омажа, ама ти си помисли друго нали

Мимето наведе виновно глава, с палеца на крака си човъркаше из пясъка.

Колко ли сме стояли из водата , под слънцето, пипнах я, тялото й пламтеше.

- С медицинска цел, свали си горнището на банския, по-лесно ще те нацапам - сериозно казах - И без това сме си пред нашия  кемпер, всеки прави каквото си иска пред кемпера си. Виж съседката по кемпер, и тя е изгоряла и се разхожда по монокини.

Уж отворена се пишеше Мимето, а се огледа плахо, доби малко кураж като видя онази жена по монокини. Погледна ме неразбиращо, но отвърза връзките. Не ми беше до гърдите й, но беше почервеняла цялата отпред, и на гърба, и краката й също. Чувствах малко вина, искахме за часове и изведнъж  да съберем всичкото слънце и чернилка.

Цръкнах лосион по гърба, раменете, кръста, размазвах го плавно, пак цръквах, размазвах бедрата й отзад, свивките. Гори цялата, остава и да я втресе...

Напръсках гърдите, коремчето

- Ще го размажеш ли, или...

Очите й сякаш казваха '' Прави каквото знаеш ''.

Докосвах ги нежно, с два пръста размазах пъпките й,  надолу по диафрагмата, пъпчето.

Цър-цър, по бедрата й. Тя несигурно се поразкрачи, след секунда още по-широчко. Ръцете ми свободно шареха по вътрешната страна, следвах извивките по долнището й. Приклекнах и продължих размазването чак до пръстите на краката й.

После последно църкане по челцето, бузките, шийката. Лъщеше цялата...

Все пак навременна   привантивна мярка.

             Полуизтегнати на шезлонгите си под сянката, мълчаливо присягахме  към дежурните чаши фрапе, вода с лед и парченца лимон. 

Емоциите по пътуването, жаркото слънце и прохладната вода, изглежда са дошли в повече и сме се унесли в дрямка...

следва трета част........