Тъкмо изпратих последната лека кола от ГТП, притривах ръцете си с парцала, да не би
през ръкавиците да са се измърсили, на път към кафе-автомата в офиса ни
- А оня кемпер '' Adria '' ваш ли е - ме стресна гласчето на Мимето, сякаш питаше ей така от пусто любопитство - Никога не съм... да де, не съм пътувала с кемпер
- Миме, ако си свободна следващата събота и неделя, тръгваме за гръцкото море. В Александрополи има доста добре уреден къмпинг за каравани, или ти искаш някой див самотен плаж и да се разхождаш с ботуши, защото може да има влечуги или морски таралежи
- Като за начало градския къмпинг - уверено каза Мимето - И какво трябва да нося
- Какво ли - шеговито започнах - Ами ако имаш ски, плетена вълнена шапка, ски обувки...
- Абе, аз те питам нещо, защо винаги ме вземаш на несериозно, като едновремешното малко момиченце '' Ааа, нищо Миме, ще ти пораснат...'' имитираше ме тя отново
- Права си, не се съобразявам с шегите си, но за мен ти си оставаш наистина онова малко русичко и любо ...