Обичах да те прегръщам, чувствах се закриляна. Обичах топлото ти тяло и ръцете ти, които като обръч ме обгръщаха. Обичах да те гушкам за лека нощ, обичах да споделям нощите с теб, а сутрин първа да се събуждам, за да те гледам. Никога не ми беше достатъчно, исках още и още като лакомо дете. Обичах да те дразня, да се държа глупаво, за да ми се усмихнеш. Обичах укорителния ти поглед, когато държанието ми беше детинско. Обичах лъжливите ти обещания, че ще бъдеш с мен, обичах студенината ти, макар и не винаги да я разбирах. Обичах трудния ти и невъзможен характер, който ме подлудяваше. Обичах сприхавостта ти, отиваше ти.
Това беше лятна любов с горчив привкус, буйна и нестабилна връзка, като стихия готова да помете всичко по пътя си. Всичко започна с думите:” Искаш ли да ти дам жилетката си” и завърши с една последна прегръдка, последвана от „Обади ми се, когато имаш нужда от нещо” . Моят най-важен учител, моята любов, моята страст, моята лудост, моята болка, моят дом, моето всичко и моето нищо – това беше ти, а сега си сън, който ме навестява в самотните ми нощи.
© Bez ime Всички права запазени