В един момент обаче телефонът му звънна и той се спря, за да го погледне. Това гласеше съобщението, което му беше изпратено:

”Чакам те във стаята си глупчо мой...!

Исках  само за малко, да се държа с теб,

така както и ти с мен се държа.

Исках да те застигне за малко нещото,

което се нарича карма,...

но прекалено те обичам,...

безгранично и безусловно,...

за да продължа тази глупост...!”

На тази нежна покана той се засмя и отговори, като отново се затича:

            -Триста дяволи..., ама че съм глупчо, глупчо, глупчо, глупчо, хиляди пъти – глупчо!... Бързо, бързо, глупчо...!

Половин час по късно:

В стаята напълнена със свещи и озвучена от тяхната любима песен, която се въртеше безкрайно, като развалена грамофонна плоча...

Двамата се гледаха и постепенно се доближаваха все повече един до друг. Тя му подаде нежно ръка, той я прие щастливо и я прегърна със своите ангелски крила. Миг след това двамата се целунаха страстно. После леко и плавно се отдръпнаха, за да се погледнат в очите и завинаги да запечат в съзнанието и в сърцето си този момент.

Този път обаче, още преди той да и е задал въпроса, тя съблече ризата му и прошепна:

               - Обичай ме, любими, само това...!

-Не, не ...не може това да е краят...!

Епилог:

На другата сутрин, след като цяла нощ се отдаваха напълно на любовта си, той и прошепна:

- Знаех си, че... не може това да е краят...! – при тези думи първо тя се засмя, а след това и той.

- Така е, любими!... Не можеше това да е краят...! - потвърди тя, след което замлъкна и го погледна  в очите. Погали го и довърши накрая:

- ...Една любов, като нашата,... няма край...!!!     

- Не, няма! - отговори той, по-уверен от всякога.

- Не!-повтори Рейна.

- Нашата любов, любима е незабравима, волна, красива, безкрайна и безусловна...! Непобедима! Несломима! Несравнима!!!

- Обичам те, любими просто и знаеш ли?! Няма нищо на този свят, което да има такава сила! Няма нищо на този свят, което да се сравнява с величието на тази любов! Това е нашата любов и това е нашата реалност и от нея не може да се избяга...

- Че кой иска по дяволите да избяга?! - попита недоумяващо и самоуверено той - Аз, не! А ти?!

- Не, не, не!

След това двата се засмяха едновременно и се прегърнаха...

- Знаеш ли също така какво? - запита изведнъж Рейна.

- Какво?!

- Влюбих се във песента, която ми изпя днес-двамата се гледаха хитро и влюбено, след секунди Рейна продължи - Тази песен ми напомни, че съм ти подготвила една изненада...

- Още изненади?! Че каква по-голяма от онзи благословен ес ем ес, който ми изпрати и от това че ме прости?!

- Вярно, от какво повече се нуждаеш ти?! Имаш всичко, нали?! - усети се тя уж замислено.

- Не, не, не! Кажи ми де...?!

- По време на моето пътуване, докато ти се разхождаше объркан с момичета напред назад...

- Така ли?! А ти, колко момчета срещна, с колко излезе??

- Остави ме да довърша, имаме цялото време да се караме и да се сдобряваме. Чуй ме! Докато ти беше тук, а аз там... имах предостатъчно време да пиша и написах тази малка книжка за нас. И искам да я прочетеш сега! И да видя реакцията ти?!

След около половин час на четене, очите му се насълзиха при предпоследното стихотворение:

...Засега...

Само искам да те даря с любовта си, защото разбирам измъченото ти сърце!

Само искам да ти посветя песента си, защото усещам радостната ти страст!

Не само обичам сянката на твоя пътуващ образ, обичам детинското ти скитане!

Не само очаквам твоята поява в нощта, очаквам спасение от любовна сладост!

Не си отивай засега, остани  щастлив в  брачното ни ложе, отнесено от небесата...!

Не си отивай засега, отведи ме отново на края на света, в родината на любовта...!

Не си отивай засега, толкова е студено, нуждая се спешно от нашата топлината...!

Не си отивай засега, докосваме рая със ръцете си, чуваме в хор оперна въздишка...!

- Знаеш ли, любима?! Не е нужно да прочета последното, защото нашата любов не е само засега! Тя е завинаги!!! - отвърна той, погали косите и, лицето и, сърцето и. От тези думи, които се бяха татуирали в нея, тя също се разплака. Двамата се прегърнаха и се целунаха страстно, радостно, водопадно!
 

След това...? След това! Какво се случи?!

Няколко дни по-късно Рейна и Давид присъстваха като почетни гости на сватба на едни приятели. И преди светото тайнство на този съюз да се случи, чуха проповедта на отеца:

- Добре сте дошли в Божият дом деца мои. Бог е извор на любов и вярност, защото Бог е любов! Затова нека чуем неговата дума внимателно, макар да не цитирам точно. Волята Божия е предадена в думите на Св.апостол Павла до коринтяните - Дори да съм най-могъщият човек на света, ако нямам любов съм най-слабия, дори да имам цялата вяра на света, способна да мести планини, ако нямам любов съм нищо. Дори да раздам и разпределя цялото си имане на бедните, ако нямам любов не ми върши това за нищо. Любовта е търпелива, тя е благодатна, не завижда, не се гордее. Всичко прощава. На всичко вярва, на всичко се надява. Любовта всичко може, всичко търпи и преодолява. Тя никога не свършва, защото без любов сме нищо...

А след това какво се случи?! След това...

Винаги имаше и ще има след това. Нямаше край и винаги няма да има край...!!!