Обстоятелствата се стекоха така, че Мартин остана вкъщи по празниците. По-точно в къщата на родителите си. Беше хванал някаква настинка, която въпреки че не беше кой знае колко тежка, му създаваше доста неприятности. Дори мисълта, че не страда от свински грип, не го караше да се чувства по-добре. Беше имал такива прекрасни планове за почивните дни, а сега всичко отиваше по дяволите. Разбира се, тази нищо и никаква настинка не беше единствената причина за личната трагедия на Мартин. Главната неприятност се състоеше в това, че родителите му заминаха за Гърция и го оставиха да се грижи за кучето и фикусите. „Тъй и тъй си болничък, Мартинчо, стой си тук и се лекувай.” – казаха те и отпрашиха. Нямаше мърдане. На всичкото отгоре в София не бе останал никой от приятелите му. Очертаваше се нечовешка скука.
През първия ден Мартин лежа, чете книга и гледа телевизия. На следващия той предприе същите мероприятия, само че в обратен ред. Щом стана девет часа, той отлющи две бързи ракии и си легна. О ...