Крадецът се измъкна тихичко през балконската врата, попритвори я и се огледа. Мрачна нощ, месецът беше на последен стадий от диетата си, звездите си отспиваха, уморени от дневния сън. Мирно и тихо…
Докато, разбира се, собствениците на апартамента не разберат какво е станало и не започнат да се карат - кой е оставил балконската врата отворена…
Което, разбира се, него не го вълнуваше. Щеше да е отдавна в гарсониерата си и да си отспива. А сетне ще се надигне, протегне юнашката, разтегли чене в страстна прозявка… И – ежедневието: кафе, лека закуска и отново на работа. Всъщност, на подготовка за трудовата нощ. Ще обикаля из града – уж небрежно разхождащ се уморен труженик, ще оглежда зорко сградите, ще търси новото Елдорадо…
Тая нощ беше успешна. Отиваше към големия магазин, нагло кръстен на мол, когато забеляза леко открехнатата балконска врата на третия етаж. Трети – трети, все още беше достатъчно млад и силен, не си позволяваше отклонения в професията, тоест – не пиеше, понякога даже тр ...