Първи си отиде дядо и по бащина линия. Човекът на чието име беше кръстена,човекът когото толкова много обичаше. Отиде си в първата година след като отвори вратата. Просто ей-така без видима причина беше се залежал сякаш в миг изгубил желание за живот. Два дни преди да затвори завинаги очи помолил да извикат Мария. Но никой от близките им не казал й думица на Мария. Надявали се че, той ще стане защото нямало тревожна причина. Бил здрав и силен за годините си човек. Когато на вторият ден пристигнал последният вечерен автобус той попитал: -Дойде ли си Мария? Отговори ли му че,не са я повикали и излезли от стаята му. Когато отново след минути се върнали той си бил отишъл застинал с отворени очи и една сълза. След него си отиде съпругата му бабата на Мария. Последва го след по-малко от година. Ей така без болест в сънят си тихо си беше отишла. После беше приятелката и единствената с която бяха израснали от деца. Шофирала по пътя за Бургас. Нещо се случило, изгубила управление, автомобилът с ...