Бойка магазинерката пушеше цигара пред вратата на магазина. Беше горещо и душно дори на сянка и капчици пот се стичаха по слепоочията и. Листата на дървото отсреща не помръдваха, а кучката Сара беше изплезила език под сянката му, с надеждата, че ще подухне вятър и ще я разхлади. Бойка пиеше чай, бяха и казали, че в жегата помага, та тя беше решила да пробва. Не вършеше работа... Беше се замислила, гледайки избелялата снимка на сина си Трайчо, починал като малък от пневмония, когато Сара се разлая. Магазинерката чу зад себе си глас:
- Кккакко Бббойкке, кккой е тттова ддето ггггледддашш?
Райчо Цигането беше застанал до вратата и я гледаше с любопитство. Единият му клепач имаше белег откакто едно от децата в селото го замери с прашка, та за малко да загуби окото си. От тогава клепачът му беше леко клепнал и му придаваше малко тъжен вид.
- Това е сина ми, Райче.
Райчо Цигането беше сирак, беше отгледан в сиропиталището в съседното село, но след като навърши 18 години се наложи да остане на ...