В кръчмата беше горещо и задушно. Цигареният дим се стелеше на гъсти облаци над главите, но мъжете не го забелязваха. С всеки изминал час и с всяка изпита чашка градусът на веселието се покачваше. Понесоха се и по-пиперливи приказки - напрежението, трупано през цялата напрегната работна седмица, трябваше да избие отнякъде в съботната вечер. Една компания беше особено шумна и весела, постепенно към нея се присъединяваха и нови слушатели, да чуят и видят за какво иде реч. Илийката, разбира се, той беше душата на всяка една компания, разказваше вицове със сериозна физиономия, а слушателите му се държаха за коремите от смях. После начена да разказва за успехите си сред жените, красавец беше и не едно и две женски сърца беше хвърлил в смут. Накрая, види се, се умори да разказва или му стана неудобно и започна да подтиква и другите, да разкажат и те някоя интересна история.
- Ние нямаме какво да разказваме, Илийка – подхвърли Киро. – Нали цял живот все тука, на село сме били... Ти пò си ходи ...