azura_luna (Петя Стефанова)
154 7184
10.11.2018 г., 22:14 ч.

Обувки за танци 

  Проза » Разкази
1488 5 24
2 мин за четене

Покрай мен

черешите побягнаха нагоре.

Виждах черните им скелети

върху небето.

В тях листата тупаха

и гаснеха като сърца.

 

            Веселин Ханчев

 

Вятърът се промуши в косите на Алев. Той бе нисък на ръст, а скоро бе навършил петнадесет. Алев стоеше гърбом към дънера черешата. Листата ѝ  се бяха свлекли, в краката му. Те бяха посинели от студ. Нямаше обувки. Между зъбите му белееше наустника на дудука. Мелодията му звучеше ту меко, ту неустойчиво и на моменти остро и свистящо. Край него мина Велико, отговорникът. Дърпаше метална количка, на която се вееше скъсано трицветно байраче. Спря се. В количката му лежаха стръкове бели хризантеми. С периферията на окото си, Алев съзря напуканата кожа по пръстите на Велико. Мъжът бе протегнал ръка към момчето.

— За тебе са. – съобщи Велико, подавайки на Алев чифт кафяви мъжки обувки.

— Защо са ми, чичо? – попита юношата старика.

— За да не засрамиш Лусине, когато отидете на танци. – засмя се някак болно старикът.

Алев не благодари, а хукна с все сила. Вятърът тичаше след него. Рошеше мислите му. Прахът под ходилата му се намъкна в ноздрите на две глухи баби, които дори не успяха да извикат след него. Запъхтян, Алев влетя през дървената порта в двора на Лусине и протегна чифта обувки към белите прозорци. Провикна се, но гласът му излезе някак мек и слаб. После се сети, че не е благодарил на Велико и се зачита на обратно.

— Момче… - спря го някакъв глас. – Кажи ми, къде е Нанка Спасова? Бях малка, почина от туберкулоза.

Сърцето на Алев се блъсна в гърдите му. Косата му зашумя. Алев посочи с ръка отговорникът.

— Там е… - посочи несигурно той и потърси с поглед скелета на черешата. Шумата под краката му прошумоля. Алев нахлузи обувките, за да се стопли. Огледа се. Бе се смрачило. Отговорникът на гробището си беше отишъл, а Лусине се отдалечаваше. В русите ѝ плитки бе втъкната бяла хризантема. Не ѝ се танцуваше.

 

© Петя Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чувствителна си към малките неща. Същият пулс на сърцето бие и в гърдите на героите ти...
  • Благодаря за коментара, Христо!
  • Благодаря, Burns!
  • Увлекателно разказваш и с чувство!
  • Воистина воскресе! Радвам се, че си тук Росица!
  • По-скоро се чувства, като поезия възприемам тази творба...
    "Ограбвана от истинските случки от ежедневието", когато отново си тук, за да споделиш емоция със сродни души, все пак е нещо хубаво в забързаното, задушаващо ни време. Христос воскресе, Петя!
  • Благодаря, че прочете!
  • Красиво, мистично, истинско. Петя радвам се че се завърна . Поздрави !
  • Благодаря ви, Пепи и Силвия!
  • Въздействащо тъжно... Впечатлена съм!
  • Радвам се, че си тук, Петя!
  • Благодаря!
  • Много ме впечатли!Рисуваш с думи прекрасна картина!Поздравявам те!
  • Радвам се,че си тук, Елица!
  • Впечатляваща творба – и по съдържание, и като композиция!
    Не изчезвай повече, Петя
  • Благодаря, Мария и Ани!
  • Това е първата ми среща с творчеството ти, която, със сигурност, ще запомня! Впечатляваш с усета си към дребните детайли, които дават цвят и вкус на изживяването, както на героите в разказа, така и на читателя. Ще се гмурна в творческия ти океан, за да се полюбуваме на неоспоримия ти талант.
    Поднасям ти поздравленията си!
  • Различна си. Но детайлите ти са все така образни.
  • Радваме, че наминахте!
  • Добре дошла отново!
    Алеф е първата буква от еврейската азбука със значиние ,,вол,,, също и ,,водач,,. В Кабала има значението ,,баща,,.
  • Интересна мозайка се е получила... Пластове от разнопосочни чувства ( и дарове) от мъртвите към живите. ..Добре завърнала се. Липсваше.
  • По-скоро е импресия, а може би ще е по-точно да се каже, че е разказ на отбелязаните асоциации... Но защо не - и такива форми са интересни.
  • Странен разказ, носи едно особено усещане за магия и нереалност. Но си нарисувала живи картини с кратките глаголни изречения. Хареса ми и началото с цитата от Ханчев. Усетих и движението и студа в разказа ти.
  • След пет години отсъствие или по - скоро ограбвана от истинските случки от ежедневието, аз съм тук. Вероятно за повечето безсмислие, но героите са хора, с които съм се срещнала и съм ги почувствала като символи...
    Обърнатият гръб на детето с хармониката, развятото знаме по количката на бездомника, глухите баби на спирката, търсещата своя близка в гробището, починалото едногодишно момиченце през 1956 г. и др.
Предложения
: ??:??