За две седмици с майка ми говорихме на какви ли не теми.
Но всеки ден – всеки ден! – поне няколко пъти чувах: “Ей, Гошо, едно време бяхме бедни, не можехме много неща, но имахме спокойствие...”
И това ми го казваше на мен – който 1989 година бях на 36. Тоест – живял съм в това време.
Не е идея-фикс. Но може и да стане. Защото мисълта на възрастните хора се връща назад и сравнява.
Майка ми казва: “Живяла съм и в царско, и в комунистическо, и в тая демокрация...Обаче...”
Да, натам и вие го знаете – сигурността!
За двете седмици, докато бях там, се била наспала нормално.
Защото в цялата махала – да не кажа в града, възрастните хора не спят спокоен сън.
Не, не е голяма престъпността. Поне аз не чух за някое дори битово престъпление – и за времето, когато бях там, и преди това станало.
Обаче, хората си ги е страх. Много ги е страх.
И възрастните спят заключени, със затворени прозорци /посред жегите!/, с пуснати кучета.
Имат основание. След погребението на баща ми, останах сам у дома. ...