Всяка сутрин пристигаше по едно и също време и заставаше до щанда за закуски в очакване на автобуса си.
Точно срещу прозореца ми.
От тук погледната, ми изглеждаше като огромно красиво цвете, забодено там лично от феята на цветята, за да краси грозната спирка.
Не разбрах, че е незряща, дори когато отблизо се вгледах в синевата на очите ù. Помня само, че добре се намокрих в дълбините им; толкова, че сухо място не остана в душата ми. И от тоя момент нататък, аз я пожелах. Само за мен.
Ала бях объркан, смутен, нерешителен, бях пълен кретен. А влюбеният кретен си е направо идиот.
Нощем мислех как да ù призная чувствата си, сутрин ставах с главоболие и уж изпълнен с решителност, твърд и непоколебим в решението си, но доближех ли до нея, губех самоконтрол; целият вир вода, разтрепервах се при вида ù, по три пъти се редях на опашка, търсех думите, а гърлото ми пресъхваше, едва можех да смотолевя:
- Един геврек...
Безнадеждно влюбен глупак и безработен. Много тъжна комбинация.
Краят на месеца д ...