Събуди го неприятен хлад обгърнал тялото му като наметало. Посегна да се завие, но странен шумолящ звук го накара да отвори очи. Това, което видя направо го накара да скочи от мястото, където лежеше. Огледа се, разтърка невярващо очи и отново се огледа. Какво беше това място? Как се беше озовал тук и какво по дяволите се бе случило?
Въпросите изригваха в пулсиращата му от болка глава. Олюля се и за да не падне с погнуса седна на осеяния със стари вестници мръсен под. Разтърка с длани болезнените си слепоочия и опита да се съсредоточи. Вдигна очи и започна да изучава помещението. Стара, празна стая с изпокъсани висящи от стените тапети, голяма полусрутена камина и прозорци с разкривени кепенци, през които се процеждаха лъчи светлина. Нямаше абсолютно никакви мебели, освен голямо старинно огледало, което изглеждаше непонятно чисто и странно познато на фона на разрухата и мръсотията, която царяха в стаята. Нейтън се изправи бавно и тръгна към огледалото. Отражението му изплува върху сребр ...