Един слънчев лъч се плъзна по изпъстрената с цветя завивка на Сияна, погали разрошените ѝ коси и я погъделичка по върха на носа. Тя извърна глава настрани и продължи да спи. Днес беше почивния ѝ ден и хич не ѝ се ставаше толкова рано.
Изгряващото лятно слънце обаче не беше съгласно с нея. Продължи да изпраща топлите си лъчи към бялото ѝ лице, а те съвсем леко, но настойчиво тичаха по бузите ѝ, сипеха златен прашец по къдриците ѝ и гъделичкаха носа ѝ.
Тя кихна, отвори сънените си очи и се намръщи. Прозя се лениво и отметна рязко завивката си. Ясно беше, че при това положение нямаше как да продължи да се излежава. Стана, облече се и отиде в кухнята да си направи кафе. Топлата, ароматна течност ободри сетивата ѝ, а мислите ѝ започнаха да подреждат новия ден.
Сега щеше да почисти малката си уютна къщичка, да си направи обяд ( беше скарана със закуската), а после щеше да се обади на Деси, своята най- добра приятелка, за да потвърди, че ще отиде на уговорената среща пред киното. Бяха се разб ...