Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 22-ра част
Излязохме на двора и свалихме качулките от главите си. Налапахме по една цигара и аз извадих запалка. Когато поднесох огънчето към лицето си, забелязах, че ръката ми трепери. Доста напрежение бях насъбрал в себе си през този изпълнен с динамика и адреналин ден. Това не остана незабелязано от Вичонти.
- Трябва да се успокоиш – тихо ми каза той.
- Спокоен съм – смукнах силно от цигарата – Няма страшно.
- Тоя май ще се окаже костелив орех – смени темата детектива – Ама ще го пречупя.
- Ами ако не успееш? Тогава какво?
- Няма такъв вариант. Иначе всичко което направихме до тук ще се окаже напълно безсмислено.
- И все пак? – продължавах да настоявам аз.
Светльо се обърна към мен и ме погледна право в очите. Тихата ярост която лъхаше от погледа му ме накара да се смръзна.
- И все пак ще умре! – издиша звучно димът от цигарата си – Но, сигурен съм, че ще разберем каквото ни трябва.
- Аз… такова… - преглътнах на сухо – Аз искам да ти ка ...