Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - осма част
Бременна! Господи… не стига ли това, че я прибра без време при теб, та ни наказваш нас, живите и с тая мъка? Не беше ли достатъчна тази досега? А, Боже, кажи?! Няма ли край? Не виждаш ли, че сме рухнали от тъга? Сляп ли си? И ако ти Господи си доброто, кажи ми как да повярвам, че това е добро? Отне ни Шопа, сега Мимето и като не ти стигна това, отне и нероденото ù дете!Това добро ли е? Мълчиш! Аз ще ти кажа тогава… лошо е! Съсипа живота на толкова хора и казваш, че си добър! Как да повярвам, а? Кажи ми как? Не мога!
Навън полека започна да пада здрач. С Вичонти седяхме един срещу друг, а между нас – празната бутилка от водка. Мълчахме. Исках да му кажа нещо, но знаех, че отворя ли уста ще се разплача. А и какво да му кажа?
Той продължаваше да гледа снимките пред себе си стиснал едната си ръка в юмрук пред устата си, а другата беше отпуснал на масата. По едно време въздъхна звучно и се облегна назад.
- Не знам как ще живея от тук ...