Ограбен живот - продължението
Вулгарен роман - първа част
Събота, 28 май 2005 година. 19.30 часа.
- Емо, звъни се – провикна се Нора от кухнята.
- Ами отвори, де – тъкмо вадих чашите от секцията и ги подреждах на масата.
- Не мога сега, правя салатата.
- Оффф – тихо измрънках аз и тръгнах към входната врата. Завъртях ключа и я отворих широко.
Срещу мен, ухилени до уши, се показаха Вичонти и Мима. Тя го беше гушнала под ръка, а с другата държеше букет с цветя, той гордо изпъчен стискаше бутилка ракия и нещо подвързано с панделка.
- ‘Айде бе рожденика, да си ми жив и здрав, бе! – и ми подаде подаръците – Заповядай – аз ги поех с широка усмивка. Мимето също ми честити и ме целуна по бузата. Тъкмо се канех да поема букета, когато тя го дръпна настрани:
- Тук се обърка, скъпи, за Норето е – и ми намигна.
Аз се усмихнах, отстъпих настрани и те влязоха в осветения коридор. Нора се подаде от кухнята и се усмихна.
- Здравейте – целуна Вичонти и се обърна към Мима, точно когато тя ù поднасяше кр ...