,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - седма част
Понеделник сутрин. Бях спал като заклан, без да си спомням нищо от съня. Вечерта с родителите на Нора, беше много тягостна и тъжна. Майка и постоянно плачеше и ме молеше да я намеря, баща и само мълчеше, но погледа му ме викаше за помощ. Казах им да звънят на всеки който се сетят, близки роднини, далечни роднини, приятелски семейства. На всички. Казах им, че има вероятност тя да е при някой от тях. Исках да им дам някаква надежда, че Нора може да не е отвлечена, поне за час, макар да знаех каква е жестоката истина.
Колегите бяха тръгнали за работа, а аз точно се приготвях да отида при Валя на кафе. Беше малко преди девет и ми се стори рано да ходя в полицията. Точно когато прибирах цигарите в джоба си, телефона иззвъня. Вдигнах моментално.
- Да.
- Добър ден, лейтенант Стоев на телефона. Търся Емил Стоянов.
- Да, аз съм.
- Трябва да се явите при мен, във връзка с Вашето заявление! - заповеднически ми каза той.
- Кога? В колко часа? – попит ...