- Ох! - изстена Мър Мър, когато студеният компрес докосна цицината му.
- ... и какво си мислехте, че правите, като решихте да се занимавате с това... - тук Ко Та Рак размаха лапа във въздуха в търсене на изплъзващия му се термин.
- Алтернативно придвижване - помогна му Гар Ван, докато приготвяше следващия студен компрес.
- Ауч! - изписка Ко Те.
- Това същото - продължи да нарежда Ко. - И как така успя да си паднеш на главата, какво котараче си ти?!
- Талантливо? - предложи своя версия Мър Мър. - Ох!
- Ауч! - пак изписка Ко Те.
- А ти! - подхвана го Ко Та Рак. - Как така падна в този трънак и си ми заприличал на таралеж?!
- Ауч! - изписка малчуганът, след като пинсетата на Сянка извади поредното бодилче. - Мислех, че ще успея да го прескоча.
- Мислел, значи... - не спираше да дудне котакът. - Мислел си трънки!
- Ауч! Но той, Мър Мяу, как може и защо... ауч... на него не му се караш?! - опита да се защити Ко Те.
- Защото... - запъна се за момент Ко. - Защото още не се е пребил, като някои други! - завърши той и усещайки, че започва да губи инициативата, потърси помощ: - Гар Ван?
- Не зная, Ко - реши да не се намесва в педагогическите похвати на котешкия род тя. - Наистина не знам.
- Хъм, - изхъмка котакът. - Сянка?
- Точно аз не върви да давам акъл по този въпрос - каза сянката, припомняйки си някои от своите детски идиотии.
- Но? - сръчка тихо подхилкващия се вълк Ко Та Рак.
- Мдааа - проточи Но Щен Вълк и, обръщайки се към малчуганите, попита: - Боли ли?
- Да - измърмориха котетата.
- Искате ли да ви боли пак така? - продължи с въпросите той.
- Не! - категорично заявиха запитаните.
- Тогава...?
- Да не правим повече така? - предложи Ко Те.
- Да внимаваме повече? - добави и своето предположение Мър Мър.
- Ооо, не знам... - сви рамене вълкът. - Вие си знаете.
- То ако беше толкова лесно... - измърмориха двамата братя.
...
А третият? Той какво? Всъщност точно в този момент Мър Мяу правеше задно салто...