azura_luna (Петя Стефанова)
154 7184
4.08.2012 г., 19:53 ч.

Око на водно конче 

  Проза » Разкази
2091 0 43
2 мин за четене


"Когато човек рисува красиви неща, когато използва много цветове, просто това, което му тежи, това, което се е вързало вътре в него, започва полека-лека да се освобождава."/ Екатерина Малчева

 

Реката лазеше бавно. Надводните части на речните растения пъстрееха. Камъчетата покрай брега напомняха боички, заради синьото на ромолничетата и мекошарчетата, жълто-оранжевото на кротичетата и червеното на огнивчетата. Природата повяваше с пъстро хартиено ветрило, по което полазваха  живеничета и  пъстричета. Телата им - живачни стъкленици, избухваха при всеки  заплашителен шум. Страхът ги оцветяваше в сиво. Предсмъртно. А водните кончета умират с чувството на тревожност, същото, от което   човек  се изгърбва през живота си.

Четката  играеше нервно по платното. Хаотичното движение  следваха някаква своя система и логичност. Разнищените щрихи завършваха  с каденци. Имаха своя мелодичност и  форма. Но всичко зависи  от формата на лудостта, ако тя може да бъде овеществена някак. То тя би приличала  на око на водно конче, рецепторите на което заемат  голяма част от главата. Каска за  безболезнено  живеене. Душата портретува семпли водни кончета, диагонално  разпнати  на крилете си. Репродукции на писъка.

Наричаха я Багра, заради меката червена коса. Изоставено и насилвано дете. Момиче без възраст, и не защото си нямаше рождена дата, а защото лудостта   не ползва часовници.  Всичко се мери в писъци... И незавършени идеи. Багра потрепери. Хромозомната ù незавършеност  разтреперваше крайниците ù. Седейки, ги движеше така, сякаш  танцуваше.  Витиевато. Раздразнено. Рязко подскачаше ту единият ù крак, ту някоя от двете ù ръце.

Платната ù живваха  от нямата тишина на вътрешната ù мелодия. Най-тъжното беше, че за канавата на изкуството си  получаваше стари болнични епикризи на изписани или покойници. Мълчеше. Огладнели умираха мозъчните ù клетки. Хореично. С отсечените удари на манастирската камбана за вечерня, заприличваше на мим, изпълняващ роля с лицеви мускули. Не умееше да се моли за душата си. Рисуваше водни кончета, с накривена от тикове усмивка. Малките твари  оцветяваха  манастира и прилежащата му клиника за душевно болни. Сякаш рисуваха вътре у човека светии. Тъжно и потискащо място. Хаос, затворен  в бутилка.

Скалните масиви, които забраждаха  манастирските сгради, редките растителни видове, непривично чистият въздух  за една лудница,  събуждаха маси от пъплещи поклонници, които между хапката и раздумката, които предполагаше мястото, трябваше да разсънват вярата си. В дните за посещения, заключваха  лудите,   сякаш у нормалните  нямаше неадекватни промени в поведението. Делникът  си е вид психоза, с цвят на мъртво водно конче.  Изкривяване на нормалността в сиво-кафяво.

Оставаха  само Багра. Мълчанието на болната от хорея художничка им се струваше безобидно. Кръстатите ù драскулки  вероятно бяха мечтата ù за изложба или просто терапевтичен метод за лечението ù. Душите не заздравяват, въпреки закърпванията.

Поклонниците надничаха през рамото ù, сякаш за да  фалшифицират скиците ù. Лицето на Багра се разтреперваше. По него подскачаха тикове. Изцяло бе заприличала на уплашено водно конче. През болнавото съзнание минаваха спомени. Тежки като колела на влак. Разхвърляха същността ù до  писък. В такива моменти се улавяше за платната  си и се изправяше. Движеше ръце и крака, като в танц. Нормалността ù се кикотеше,  болнаво. Лудата  танцуваше. Някой някъде ù бе казвал, че ако потанцуваш на светците, оздравяваш. Заваля. Реката забълбука.  Поклонниците затърсиха сушина. А очите на Багра се уголемиха. Колко дребен бе светът. Плашлив... Също водно конче.

© Петя Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Вал!
  • Много харесах разказа без да съм специалист, макар че определено се интересувам от психопатология. Особено ми допадна "Всичко се мери в писъци... :. Чудно се е получило!
  • Самотно се взираш и крачиш, обаче
    човек полудява от съзерцание. /Б.Балчев
  • Платната ù живваха от нямата тишина на вътрешната ù мелодия. Най-тъжното беше, че за канавата на изкуството си получаваше стари болнични епикризи на изписани или покойници. Мълчеше. Огладнели умираха мозъчните ù клетки. Хореично. С отсечените удари на манастирската камбана за вечерня, заприличваше на мим, изпълняващ роля с лицеви мускули.

    Уникално!!!!!
  • Е, аз се запознах с романа на Калин Терзийски "Лудост", там авторът показва грозното и понякога веселото лице на лудостта, душевните колебания, човешкото страдание, понякога растящо до глух бяс или молитвено смирение,оня човешки момент на смъртта и болката,самотничеството,неразбраността...За него болницата е бастилия,с запуснати постройки...Нарича я остров, блато, гробище и райска градина.Разбира за себе си, че лудите живеят свой друг живот...А неговата роля на палячо или свещеник за лудостта. Самият той разбира, че назовани "луди" хората сякаш се дамгосват.Стават стигматици, заради човешкия си ад...Описва заболяването в една от главите на романа.
    Още снощи прочетох "Париж". Да, без хубави женски крака няма как да се получи добър разказ, както споменава Деян Енев...Нежно наистина.Едно сломено усещане.
  • По-долу пишете "Струва ми се, че това не пречи дадената обител да бъде действаща и посещавана.". Ми не е. От 200 години.
    Обяснявате ерудирано хорото на Св. Вит у Багра.
    "Св. Иван Рилски" в Курило е тежка категория и там се играят по-тежки хора.
    Съгласен съм с Краси, че е красиво написано.
  • Не искам да се обяснявам!
    Някъде да съм казала, че пиша за психиатрията, за която говорите...Възможно ли е това да е клиника за душевно болни някъде си, в някое време, прилежаща към манастир...Давах пример за нея поради коментара на един от читателите, че не могат поклонници да идват свободно на посещения, докато лудите се разхождат наоколо ...Е, в моя свят могат.
    Ще прочета разказа! Благодаря! Станаха много учителите и съветниците...
  • Прочетете "Париж", Петя. Цяло лято бачках в същата психиатрия и не приемам за чиста монета, че попрочитате преди да пишете. Шарл дьо Сен (тъто не се изписва)-Евремон не съм го чел.
    Много нежен разказ е. Точно като за това място.
    (Деян Енев е участник в кошкоджамити журита за млади автори - не си пийте лимонадата бамбашката) .
  • Виждам, че се е заформил мъжки спор, аз докато си пийвам лимонадката Благодаря за посещението на всички ви! Съжалявам, че не успях да удовлетворя читателските ви потребности...Мисля, че достатъчно бяха изтъкнати слабостите на текста. Не вярвам в ласкателства.
    Лека да ви е вечерта!
  • Направих си труда, да поизчета по въпросния цитат и нещо друго ми направи впечатление, казано от същия човек: "Моят стил е много добър, за да привлича вниманието. Колкото до разбирането, то изцяло зависи от читателя. Читателят винаги е съдържанието." - Читателят винаги е съдържанието... Може над тези думи да помислим, това е предостатъчно...
  • Не, напротив! Неин заклет читател съм, но това не значи, че трябва да бъда и неин заклет ласкател. Ласкателството е унищожило повече автори от критиката...
  • Засегнатите се обадиха! Пер Перикон, нима смятате, че това за учителите не е вярно?! Смея да твърдя, че 99% от учителите не са учители, а жалки подобия на такива. Твърде съм близо до тази сфера, за да кажа това. И естествено държа да го кажа, нека се почувстват засегнати. А това, че не ставате за нищо със Смешко, го казахте Вие, не аз... Колкото до това, че критиката била полезна - полезна е, когато насърчава, а не когато обезкуражава. Разказът на Петя е по-особен - факт! Но Вие искате да промените стила и. Явно не сте нейните читатели. А за уикицитатите, може би е редно да не бяхте го казвали... Лично мен ме обижда...
  • Смешко, ами глупости пишеш, бе, човек, и не само в коментарите тук...
    Комуникацията става другаде, тук е място за критика, нали?!
    И това "хахаха" коментар ли е пак, тука не е форум, хората пишат с душата си и се засягат от простотии...
    Тоз ревал, онзи ревал...като гледам ти ревеш май
  • много ги обичам тези развалени телефони форумни

    а ти Ице като почна с тея две пораженчески изречения
    как стигна, как набра смелост за това - "Тези, които не умеят да вършат нещо стават учители, а тези, които не стават и за това - критици... "


    няма да се научите да не обобщавате мнението на хората пред вас(не върви аз да го казвам, но аз го правя само в краен случай)

    елементарна култура липсва и познаване правилата на сайта
    (не само този сайт)


    и все- критикари, критикари.. искам градивна критика

    ти може много неща да искаш

    хората си четат, цъкат си из сайта, има си поле коментари казват кое им допада и кое не

    кво ревете постоянно
    ква критика
    кво метане на 100 човека срещу един



    комуникирам си аз с автора
    кой ви бие през пръстите всички(тези които го направиха) да ме намесвате в коментарите си
    а
    ?

    и не говоря за себе си толкова
    няма да ми наруши съня това
    принципен е въпроса
  • icohim (Христо Стоянов): 7-08-2012г. 14:44
    "... Ще използвам един любим мой израз - Тези, които не умеят да вършат нещо стават учители, а тези, които не стават и за това - критици..."

    Ашколсун, Христо! Покрай желанието си да покажеш как двамата със Смешко за нищо не ставаме, защото се правим на критици, такова майката на всички учители, публикуващи в сайта!

    Разказът бе публикуван преди четири дни. До вчера бе посетен стотина пъти. След намесата на "критиката" само за ден интересът се увеличи двойно. Някой нещо да каже за ползата от критиката и за ставането или неставането за нещо или за нищо?...
    И да - понеже тук яко се бръкна в торбата с уикицитатите, за да се докаже по заобиколен начин заядливостта на "критиката", да взема и аз да уикицитирам един пич, също неставащ за нищо според вас, поради простата причина, че хем е бил преподавател, хем критик. Та същият е казал: "Аз не винаги съм съгласен с това, което казвам" и го е казал като критик, а не като преподавател. Няма да му казвам името, знаете къде да го намерите. Задачка-закачка - Защо го е казал и защо го цитирам? Хайде, младоци, малко да се напрегнете в жегата!
    Малък пищов за помощ - защо ли не коментирам 99% от разказите, а само единици?
  • Страшно много обичам фантастика, но да я чета. За жалост в главата ми не се раждат чуждоземни планети, а и на фона на огромното количество такава, няма смисъл. Но какво искам да кажа с това: 90% от коментарите тука са невероятна фантастика. Те ама поне в 1% не се доближават до същността на написаното. То не било Нат Джио Уайлд, не било сложни критически обяснения (че и с цитати), не било заяждане ама много на дребно. Може би това заяждане асоциирам с героя на Търл (Бойно поле Земя, Л.Рон Хъбърд) или с клингоните от Стар Трек... Искат текста да им е смлян, като попарка - розов, лесен, с не повече от 1000 думи лексика. Не става така! Прочетете "Евангелието на Луцифер" от Том Егеланд, и "Олимп" от Дан Симънс, а защо не и "Силмарилион" на Толкин. Няма да намерите простотата на изказа, но ще попаднете в богатство от картини. Когато четеш, трябва да си представяш, а не да възпроизвеждаш по нормирано време даден текст. А и книгите (или в частност разказите) са за да се обогатяват, било то въображение, знания или др. Ще използвам за пореден път (не обичам да се повтарям, ама се налага) един любим мой израз - Тези, които не умеят да вършат нещо стават учители, а тези, които не стават и за това - критици...
    Съжалявам, Петя, за многословния коментар, но не се стърпях. Лично за мен, това, което пишеш (особено там където правиш описания на природа или друго) ми допада. Поздрави и попътен вятър!
  • Изключителна образност ...Много хубаво написано!
    Поздравления, Петя!
  • Най-много уважавам търсещите, хората с идеи и с хъс за осъществяването им, тези, които смело експериментират, а не предпочитат сигурните, утъпкани пътища. Поздравления за силно въздействащата импресия, Петя!
  • сипи си една лимонада
    и бавно почни от първия коментар долу
    до края

    цъкни и в гугъл кво е - чувство за хумор

    хахахах


    предавам се


    извинявам се на всички, на които съм досадил
    !

    не ми отговаряй, Петя... моля те...
  • Това, че не харесваш нещо може да се заключи в един коментар.Точно и ясно "Не харесвам текста, защото...". Смятам за излишно тези увъртания.Не са ми по вкуса захапванията на дребно... Не гледам National geographic. И колкото и чудно да е, даже не бях запозната с въпросния „нат джио уайлд”. Обичам българските думи и простите неща.Понякога те се явяват знаково в съзнанието ми и пиша за тях.
  • "Карате ме да загубя смисъла за себе си!"
    недей така

    можеш ли внимателно и бавно да изчетеш думите, които ще последват

    това че не харесвам, ще го кажа грубо- 10 процента от текста ти, не значи, че не харесвам целия текст.
    на comeon (Септември )му/й допада
    "демонстрацията на завидни психологически и естествено-научни познания". тя индикира неща, които мен ме дразнят, като плюс. ти одобряваш нейния коментар. и моя милост като читател реагира, защото не харесва точно това, което е харесано от друг. всеки има право на мнение.
    аз не ги харесвам нат джио пришитите лафове, други ги харесват, Отклонения е фен на Бъроуз... - ти решаваш кво да правиш, как да пишеш и тн.

    но


    оставяй всеки да си каже мнението
    не подскачай веднага
    не снасяй тонове обяснения
    не ти искам обясненията
    аз съм си казал какво не ми харесва
    не ме убеждавай прав ли съм или не съм да го харесвам или не


    за ... 5 изречения, които ми дойдоха грапави
    се стигна до обиди
    капризничене, мрънкане
    километрични коментари


    е сега пак ми отговори с любопитен факт и колко си уморена от простаци може да добавиш

    лигава работа...
  • Сякаш проблемът е в категоризирането на текста. Не покрива някои от жанровите критерии за разказ. Лично аз бих го маркирал като "импресия" или "друга". Но текстът е добър, какво толкова сте го заразпъвали... диагонално (Х) и на кръст (+). Доста често преценявам като минус наличието на сюжетна линия в дадено произведение (базисна клишираност, недостатъчна вариативност). И повече се радвам на лексикалното богатство. А тук такова има.
  • Френският литератор и критик Шарл дьо Сент-Евремон е на мнение, че заниманията с критика приучват ума към заядливост.
    Жалко ми става от тези предъвквания и обяснения! Карате ме да загубя смисъла за себе си!
  • Деян Енев служи като санитар в същата лудница. От него време е най-хубавия му разказ "Париж". Куриловският манастир не е действащ и няма камбана за вечерня. Черква от 11 в. се мъдри в двора на психиатрията "Св. Иван Рилски". Това е.
  • Да, за мен разказът, е повече импресия и емоция...Възможно героинята да изглежда някак статично, почти съзерцателно наблюдаваща.Тя мълчи и е твърде концентрирана във възможно единствените си приятели- водните кончета.Вероятно заради настъпилите затруднения в говора, тя не влиза в диалог с никого. Покрай Искъра има такава клиника за душевно болни, построена през 40-те към манастир Св. Иван Рилски, за завърналите се от фронта в тежко психическо състояние...Струва ми се, че това не пречи дадената обител да бъде действаща и посещавана.Неволно се е получило струпването на гласни в заглавието.
  • Колкото повече го чета повече ми харесва! С поздрави, Петя!
  • В кулинарията добрата манджа е умело съчетаване на свеж основен хранителен продукт/и/ с добре подбрани подправки в умерено количество. В белетристиката добрият разказ е умело съчетаване на оригинален и интересен сюжет с добре подбрани изразни средства в умерено количество. Ако в една манджа подправките надвишават по количество основния продукт, то тя едва ли ще задоволи гастрономичните вкусове на един средностатистически гладен субект; да не говорим, че няма да засити и глада му. Ако в един разказ спомагателните изразни средства „удавят” със своята многобройност сюжета, то това просто вече не е разказ, а е някакъв вид импресия – хармония или дисхармония /според възможностите на автора/ от ефектни картини или звуци... или по-скоро думи, които се превръщат в картини...
    Тук имаме поредният ярък пример как самоцелното търсене на ефектни метафори и сравнения натиква повествованието някъде на заден план. Тежко структурираните изречения работят сами за себе си, но в такива количества едва ли допринасят с нещо съществено за разгръщането на сюжета. „Душата портретува семпли водни кончета, диагонално разпнати на крилете си.” Диагонално?! И по кой диагонал, по късия или по дългия? „...за канавата на изкуството си получаваше стари болнични епикризи на изписани или покойници”. За канавата?! Че и членувано?! А колко по-простичко може да се каже, че е рисувала върху еди-какво си... „Поклонниците надничаха през рамото ù, сякаш за да фалшифицират скиците ù.” Фалшифицират! Това някак си не мога да си го представя – Багра бяга от действителността в рисунките си, а същевременно позволява на „маси от пъплещи поклонници, които между хапката и раздумката... разсънват вярата си” да надничат през рамото ѝ. „И каква е тази лудница, в която се допускат тези поклонници?” – би попитал читател, незашеметен от водопода на тези странни словосъчетания...
    И това самоцелно заглавие, в което водещ е асонансът. О-о-о-о-о – петте „о”-та с трите еднакво ударени букви. Натрапчиво...
    Много добри метафори, Петя, много! Под „много” имам предвид количеството. За качеството само „добри” е достатъчно. Но като разказ... не, подправките ми идват в повече. Те не могат да компенсират или скрият постния сюжет. Чудя се - какво би станало, ако беше срещнала героинята си с някого? С някой нов герой. Ако беше се получил диалог? Ако беше раздвижила и извадила сюжета от съзерцателното му импресионистично естество? Тогава можеше и да стане разказ.
    Колкото до „нат джио уайлд”, едва ли има водоем в България, в който на едно място да са събрани всичките изброени видове водни кончета, поради простата причина, че по-големите от тях закусват с по-малките, ама това е бял кахър - не го броим...
    С най-добронамерени чувства – можеш го, но не прекалявай с изразните средства! Успех!
  • Не си струва четене от горе - от горе, така се сдъвква и изплюва смисъла на написаното.А може би истината е в междуредието...Неизказаното,ненаучното, твърде болезненото за прегръщане...
    Аз харесах!
  • Да, Георги, вероятно написаното от мен е смешно и тъпо...Твое мнение е това!Всеки автор сам избира изразните средства на въздействие. Литературата изобщо е многозначна. От езика се иска вникване в многозначността.Обичам и използвам езика на лириката, но намерението ми е било да изразя вътрешните отношения, преживявания, които стават у героинята.Реших да експериментирам. Нейното страдание, гледано от самата нея и от очите на външния свят. Лудостта от вън и от вътре.
    Ели, Дочка, струва ми се, че не сте ме разбрали. Съвсем никого не подценявам интелектуално. Какво му е сложното да се схване как болна художничка рисува и за да избяга от неприемането, става и танцува... Съзнателно или не тя го прави , отвъд фалшивата вяра и суетня...
  • "Делникът си е вид психоза, с цвят на мъртво водно конче."

    Когато крясъкът се пренесе върху хартия, би следвало да е по-малко стряскащ. И ехото му да раздава прошка...
  • Подозирам, че Смешко е имал предвид това, че с почти целия разказ демонстрирате познанията си, които - без съмнение - сте натрупала, попрочитайки това-онава преди да започнете да пишете. Хм!
    А по моему е редно авторът да пише така, че да не подценява читателя, но и да не го кара да се чувства глупав. Поздравления за идеята иначе!
  • този твой коментар влиза в топ 10 на най-тъпите изказвания


    мога да ти обясня защо
    но не искам да те обиждам

    и вече официално спирам
    отивам да чета в уикипедия нещо за устройството на комарите
    и колко са видовете полевки в страна ни
    а резултатът с подробностти ще прочетеш в разказ
  • Защо да не си казваме нещата с истинските им имена. И какво им лошо на рецепторите,както на описанията като начин за въздействие, след като в "Краткости 27 (зайче)" казваш "Всички са изключително заети в завирането на главата си в гъза". Нима това не e грубо за литература?
    Не искам да влизаме в глупави дразги! Никой от нас в този сайт е нито изпечен филолог, нито 100% писател...правим се на максималисти, за да прикрием собствените си пропуски...
  • за нат джио уайлд
    Петя Цанева

    Ловецът на водни кончета

    хахаха


    верно ли не разбираш какво ти казвам
  • За да напиша каквото и да било, попрочитам нещичко.И не не са китки, а различни видове водни кончета, по окраска, по местообитание. Намират се и нашата мила родина . Животът все още е с цвят, освен ако не гледаш като далтонист. Защо да не гледаме на човешката душа като част от него...
    И какво неясно има в това да видиш седнало до реката момиче, което рисува водни кончета?
  • остави го смисъл за това изречение говоря
    "То тя би приличала на око на водно конче, рецепторите на което заемат голяма част от главата. "

    не ти ли стои кофти зашита втората част (след запетайката)

    и в началото двеста наименования на некви ... китки ли са кво са
    дето не ги знам... не си ги представям
    не свързвам думите с картина
    терминологично ми звучи, сухо
    прекалено


    но да приемем че имам ниска обща култура
    и те оставям
    не ги пиша тея неща с лошо
  • Не!
    Разбирай го, както си знаеш...
    За мен, смисълът е опитът да изплуваш над страха и вътрешните си стълкновения, над умъртвената емоционалност на уж здравите...
  • аха
    демек е четиво за ... специалисти
    научно некво
  • Твое мнение, Георги!
    Описвам вид заболяване, което засяга челните дялове,след атрофията им стига се интелектуално изоставане и разстройване на опорно- двигателната система. Почти до танцуване.Наричано хоро на Св. Вит.
    Но това не ми пречи все пак да съхраня героите си чисти...Направих асоциация с водни кончета, защото очите им заемат голяма част от главата. Зрителни органи се състоят от множество шестостенни лещи...
  • аз на база съдържателния коментар може ли да се изкажа
    комично се получава вмъкването на тея естествено-научни познания
    уж меко, описателно, чувствено и изведнъж - земи- дискавъри,
    нат джио уайлд или нещо подобно

    "То тя би приличала на око на водно конче, рецепторите на което заемат голяма част от главата. "

    супер грубо вмъкнато
    това след запетаята
  • Благодаря за съдържателния коментар.Ще се опитам да избегна подобни пропуски в бъдещи творби.
  • Благодаря за прочита! След "Лудост" на Калин Терзийски и това, че попаднах на мъртво създание, по мои наблюдения т.нар торфен пъстролет, ме накара някак знаково да правя свои асоциации за лудостта, за писъците, които ни прекършват или карат да продължим...
  • Да, писъкът на този болен свят, той остава чут...но за малцина! Прииска ми се да прегърна главната ти героиня-жертва.(тя бездруго е по-малко болна от туристите...) Но е и много по-чувствителна, и много, много повече изпитва болка...
    Мъдри слова, задълбоченост, богата палитра... Поздравявам те за твоя талант и човечност в комбинация, Петя!
Предложения
: ??:??