Да живееш в къща от гредоред за 350 000 паунда. Да плащаш наем 1500 за две стаички и холче. Съседи, да са ти, млад мъж, който пуши марихуана и две самотни възрастни дами, които вече нямат какво да си кажат през оградата, и тогава да си помислиш, че те никога не са си приказвали през нея, но понеже знаеш, за сънародниците ти, този вид разговор е нещо нормално, а ти си чужденец в тази страна, си казваш, че не те интересува – Кой, както си иска, така да си говори и поглеждаш на Изток. Там нямаш съседи. Твоята къща е последна и до теб е поле с избуяла до пояс трева. И точно когато разсъждаваш – ако това поле беше в родината ти, то някой беден човечец с мършавата си крава – имащ я повечето за другар, отколкото да чака земна благинка от нея, то той, не би допуснал тревата да не е окосена – точно тогава, идва трактор с косачка, ти гледаш тракториста в очите, смелия му поход срещу морето от люшкащи се и обезумели върхове, това те вдъхновява, ти си спомняш детството и възкликваш: „Боже, как мир ...