Октомври
Беше октомври. По улиците нямаше жива душа. Само няколко самотни врабчета подскачаха омърлушено и търсеха подслон. Едно момиче бавно се изправи, побутна тежката дъбова врата на малкото квартално кафене и усети върху кожата си първите капки на хладния есенен дъжд.
„Когато се срещнахме, нямаше нито едно облаче” – помисли си тя и тъжно се усмихна. Вървеше напосоки, не гледаше къде стъпва. Един забързан автомобил неочаквано изсвистя покрай нея и гумите му хвърлиха пръски наоколо. Тя не забеляза. Вървеше все напред, а сълзите се стичаха по лицето ù и попиваха в измръзналите устни.
„Тук ме целуна за първи път” – чернокосото момиче докосна една розова пъпка с върха на пръстите си. Цветето потръпна и от него се отрониха няколко кристалночисти капки дъждовна вода. Очите ù се напълниха със сълзи от спомена за нежните, почти въздушни целувки. За ръцете му. За розата, която се наведе да откъсне и за…
- По дяволите! – по млечнобялата кожа ярко се открои алена вадичка кръв. Бе притиснала тв ...