Поредният окъс(н)ял разказ е...
Всяка прилика с действителни лица и събития е чиста случайност!
Б.
Три бели рози върху червеното каре на масата… Я гледай, каква чистота са - до пепелника, в който дими (Вече!) втора цигара и две запотени чаши – водка с две капки бяло - сухо „Мартини” и лед, и една висока - с горчив до натурално хининово „Тоник”.
Поисках от бармана да смени чалгата с нещо „по-свястно” и сега от тонколоните звучи гласът на Дзукеро - къде-къде по-приемлив за ухото от „Па-па-палатка…” на не знам кой си…
– За теб, колега, винаги! – Каза с усмивка, въпреки че не му бе по кеф моето желание. Честно казано, не помня да съм му споменавал, че някога поработих като барман в едно доста модерно по онова време заведение… Но, както се казва - това са подробности!
Тук съм, защото имам среща с една дама. Мисля си… Дзукеро ще ù хареса! (Впрочем, вече получих одобрителни кимвания от двете дами, които си бъбрят на съседната маса). И още… За да не стават грешки, пак чрез бармана помолих моми ...