Ето и поредната част от разказа... Надявам се да ви хареса повече от предишните!
Б.
Гайдата е отново надута и...”Стига ми са, момне ле, навдигай...Барем да не та познавам, чийна си мори дощеря...”- Баритоново оглася кухнята отец Никола. Имам закачени чанове на една греда отсреща... Като гледам- готови са да отвърнат на думите от песента... Всеки момент ще затрептят! Дарил е Бог отчето с глас - великолепие! А и не само него... Казваха ми, че големият му син (Когото за съжаление не познавам!), е оперен певец в Берлинската Щатс-опера, доколкото си спомням... А Иван - по-малкият, също учи в Консерваторията. С една дума - гени!!! Това се опитвам да кажа на седящата до мен художничка, приятелка... Но, тя е изцяло грабната от гласа на гайдата и още повече – от песента. Така че махам с ръка и едва тогава виждам, как чичо Иван ми прави знаци: „Кажи наздраве, бе момче! Стопанин ли си? Що си?!” Време е да опитаме и виното на отец Никола... Наливам вино във вече опразнените чаши и казвам:
- Наздра ...