Не бях стъпвал в този бар повече от двайсет години. Идвах рядко в родния си град - единствено, за да се видя с родителите си, повече по задължение. Бях прекъснал всякакви връзки с едновремешните приятели, и нямах никакво намерение да ги подновявам. Сега живеех в различна среда, общувах с различни хора, бях постигнал повече, отколкото съм мислил, че е възможно. За безличното ми минало нямаше място дори в спомените ми.
Но така се случи, че онази вечер почти се сблъсках с най-близкия си приятел от едно време. Бях чул, че се е устроил в чужбина - от малък си беше умно момче, истински компютърен гений. Живеехме на една улица, в училище седяхме на един чин и аз май бях единствения, когото бе приел за близък приятел. Особняк си беше - мълчалив и отнесен, странеше от хората, а към момичетата нямаше абсолютно никакво отношение. Не се поддаваше на никакви провокации, пренебрегваше с мълчаливо презрение всички шеги в тази посока и, доколкото подразбрах, и досега си бе останал същия самотник.
Но к ...