3.01.2019 г., 21:58 ч.

Онези 

  Проза » Разкази
1399 1 3
2 мин за четене
Докладваха ми, че Онези са довтасали. Техен космически апарат е кацнал близо до възвишение Т -23 и се придвижва към една от базите ни. Веднага заповядах всички да се приберат в подземията и да не си показват носа навън.
Базата е добре замаскирана, но Онези вече разполагат с прилична техника и нищо чудно да я открият. Стане ли това, с нас е свършено. Проучили сме добре Онези и знаем колко са опасни. Разберат ли за нас, като нищо ще съсипят цивилизацията ни. Можем само да се молим да не ни засекат с камерите си.
Решава се съдбата ни. Изобщо не преувеличавам.
Хилядолетия наред живеем под носа им, но те, заради своята необразованост и некадърност, не можаха да ни открият. Напоследък обаче напреднаха много благодарение на Предателя, който им сподели част от технологиите ни и който сега гние в затвора.
Дано молитвите помогнат и Онези не ни забележат!
Можем да унищожим допотопния им апарат, разбира се, но тогава, подтиквани от любопитство, те ще заприиждат на тълпи, за да ровят. Трябва да се ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема »

14 място

Предложения
: ??:??