7.08.2014 г., 23:08 ч.

Операция "Прелъстяване" 

  Проза » Разкази
1180 0 11
12 мин за четене


Силвия прекрачи в "Цветното" с онова чувство за превъзходство, което се среща у всяка красавица. Беше около девет вечерта и кръчмето бе окупирано от местните легенди. Пушеха евтините си вонливи цигари, киснеха по масите с гръмогласно задоволство и с изобилие от поркане пред себе си. Влизането на младата мацка ги смълча. Те я заоглеждаха с почуда и възхищение. Какво по дяволите бе довяло този ходещ секс в тяхната пивница? Никой не я беше виждал преди. Не я познаваше и професорът по право Фурнаджиев, който се бе отдал на аристократична изолация от останалите и висеше сам на бара. "Ей т'ва са те, младите мадами" - помисли си след бързия експертен оглед, който ù хвърли - "недостъпни, непоносими нарциси, дето смятат, че всеки мъж трябва да лази в краката им само щото са страхотни. И най-гадното, мамка му, е че са напълно прави да смятат така".

Професорът преглътна на сухо. От доста време беше дремуцал над петата си халба без да я побутне. Изведнъж много му се допи и тегли мощен гълток. Констатира ядно, че бирата му се бе затоплила и сговнила. Приличаше на остаряла жена, която е загубила непоправимо своята привлекателност. Вече никой не би желал да я докосне.

Ядът му премина в еуфория, понеже Силвия се приближи и му се усмихна. Застана до него и зачака Мария, русокосата барманка, да вземе поръчката ù. Фурнаджиев реши, че трябва да действа. Всичко беше на негова страна или поне той така мислеше: красавицата вече му даде един положителен анонс, а сега, изложена на скениращия му поглед, докосваше леко косите си. Професорът го тълкуваше като сигнал, че би желала да бъде заговорена. Той се поизправи на дървения висок стол, глътна шкембе колкото може (макар по собствената си убеденост да нямаше шкембе) и си докара плътния бас-баритон, който ползваше само при зарибявки с жени. След погълнатия алкохол бе добил самоувереност. Беше убеден, че е най-привлекателният мъж в локала и че интелектът му ще направи голямо впечатление на мадамата. Ако той не можеше да я омае, значи никой друг не би могъл.

Силвия прие свенливо поканата да седне до него. Тя отбеляза, че щяла да пие само едно питие и да тръгва, тъй като била затрупана от задачи. Професор Фурнаджиев се поинтересува от вида и естеството на тези задачи и заяви, че ще е щастлив да спомогне за разрешаването им. Силвия примигна с някаква неясна тъга, отпи от мохитото си през въздишка и рече с невинно гласче, че животът ù поднасял непрестанни изпитания, а съдбата - тази коварна жена - ù налагала постоянно да се справя самичка с тях. Събеседникът ù бе повече от впечатлен. Той виждаше в нея вечния свой копнеж: женската неустоима красота, събрана в едно с онази богата душевност, от която хубавите момичета тъй често бяха лишени.

Цял живот се бе мъчил да разбере жените. Обожаваше ги, но не ги разбираше. Те правеха съвсем нелогични неща. Съпругата му - уж интелигентна дама, лекар - беше предпочела любовта на някакъв прост шофьор от градския транспорт и беше го изхвърлила от живота си както се изхвърля кондом след употреба. За него, професора, това беше непростима обида. Дъщеря му - уж нежно момиче, студентка в Художествената - на свой ред пък бе избрала ласките на някаква продавачка в бутик, при това май провинциалистка. Смазан от срам и гняв, Фурнаджиев се отрече от дъщерята, спря й издръжката и я изпъди от апартамента си в "Яворов". Ближещ рани от вероломните предателства, които му бяха погодили, той заживя сам в този апартамент. Удари го на ергенлък и реши да почне нов живот, основан на много пиене и секс. В първата област постигна значителни успехи, във втората - почти никакви. Кой би могъл да предположи, че тъкмо тази вечер в кварталното кръчме му падаше шанс да пооправи баланса в статистиката? И то с такава мацка! Влязъл беше с идеята да пресуши само две-три бирета, тъй като имаше сесия и на сутринта трябваше да става рано да изпитва студентите си. Но планираните две халби прераснаха в пет, както винаги. Запознаването с прелестната Силвия бе ознаменувано с поръчване на шеста, а заформящият се вълнуващ флирт би довел до седма, че може би и осма. Нямаше как, жените и алкохолът вървяха ръка за ръка. Отсъствието на жени го караше да пие. Появата им беше причина да си взима още пиене.

Те се заприказваха. Професорът, като истински кавалер, поведе разговора. Той скри факта, че е човек от академичните среди, защото се боеше, че така ще изглежда като дървеняк в очите на мацето. Силвия се включи охотно, но и с голяма осторожност. Тя искаше да направи впечатление. Темите се сменяха с внезапността, с която младостта открива една подир друга заобикалящите я съблазни и пропилява своята непорочност. Първо стана дума за групата "Айрън Мейдън", понеже в кръчмата дънеше тяхна песен. Песента беше от времена, в които Силвийната майка навярно още не беше си загубила девствеността, а младият и тогава студент Фурнаджиев с радост би съдействал за промяна в този й статус. Самата Силвия беше чувала за "Айрън Мейдън" само от баща си, според когото те бяха страхотни пичове. Но тъй като нямаше собствено мнение по въпроса за тяхната пичовщина и понеже винаги бе смятала преценките на баща си за тотално сбъркани, се задоволи да продума, че намира музиката за лишена от класа и изисканост. Фурнаджиев се уплаши да не бъде взет за лишен от класа и изисканост мъж, затова насочи разговора към творчеството на Мусоргски. Силвия скромно се умълча. Никога не беше чувала баща си да говори за такъв човек и не можеше да използва некадърното му мнение за всеки и всичко, което да обърне наопаки. После бяха обсъдени шансовете на "Левски" за идващия сезон. Силвия схвана, че мъжът бе техен фен. Тя не разбираше много от футбол, но пък разбираше от футболисти. Беше спала с двама от титулярите на "Левски": на няколко пъти поотделно, а веднъж бе правила тройка с тях. И двамата играчи бяха казали, че треньорът им е пълно лайно. Колкото и безнадеждни да бяха мъжете в преценките си, според Силвия трябваше да им се довериш, когато двамина изказват еднакво мнение в изцяло мъжка сфера. Значи треньорът на "Левски" действително е лайно, помисли си. Тя прецени, че не е уместно да си служи с този термин, когато излага вижданията си по темата. Затова деликатно открехна своя ухажор, че смята треньора за доста неприятен и ограничен тип и че отборът несъмнено би спечелил, ако се освободи от присъствието му. Професорът не можеше да бъде по-съгласен. Той също смяташе треньора за голямо лайно (защото беше задирял вече бившата му жена), но и през ум не му минаваше да го споделя на това фино и красиво гълъбче.

Увереността на Силвия нарастваше с всяка следваща тема. Ако прецапа с усилие и късмет през непознатите блата на музиката и футбола, то когато разговорът дойде на вълна "междуполови отношения" тя заплува изцяло в свои води. Каза, че не ù вървяло с мъжете. Използвали крехкото ù тяло, за да задоволят първичните си страсти, а тя копнеела за романтика и разбиране. Така често оставала самотна в свят, задвижван от нагони и нечисти мераци. Разбира се, като всяка нормална жена имала своите сексуални потребности, но би желала да ги удовлетворява в обятията на истински мъж. Тя поясни, че под истински мъж разбирала мъж умен и с житейски опит, но едновременно с това внимателен и чувствен. Допи последната глътка от коктейла си и тъжно каза, че трябвало да тръгва, тъй като времето летяло, а утре бил твърде важен ден за нея. Можела само да съжалява, че познанството й с Фурнаджиев, един истински мъж, било така кратко, но щяла дълго да помни тези вълнуващи мигове с него и да се топли от спомена.

Професор Фурнаджиев се сети за стария лаф, че птиченцето на късмета каца само веднъж на рамото. Той усещаше, че трябва да задържи момичето още известно време до себе си. Пробивът вече бе близо, нужно беше съвсем мъничко усилие. Той искаше да се люби със Силвия още същата нощ. Струваше му се, че и тя го желаеше. Боже, колко е велик! Да свали такава жена, жената с главно Ж! Майната му на изпития алкохол, майната му на утрешния изпит, той щеше да прави секс с нея. Истинските мъже са родени за велики дела, а акт на мъжко величие е да можеш да любиш жена след толкова пиене и преди тегобите на утринния ден. Тази вечер Фурнаджиев можеше всичко.

Адам е трябвало да се съпротивлява, когато са му вземали реброто. Поне е трябвало да се пазари. Не го е сторил и синовете му сега си патят. Те не знаят как да се опазват от Евините мрежи. Съдено им е да губят войната ежедневно. Губят я без всякакъв отпор и са комично беззащитни. Както казват, загубеняци са. И не за друго, а защото са обикнали да губят. Загуба с по-сладък вкус не съществува.

В крайна сметка Силвия се съгласи да изпие още едно малко. Това стигаше на професора да довърши офанзивата си. Мацката беше покорена. Когато плащаше сметката й и двамата вече знаеха как ще свърши вечерта им. Минаваше полунощ, а "Цветното" се бе опразнило. Само Спатията и Ники Бурето водеха на изхода епични битки с гравитацията. Барманката Мария се канеше да угаси лампите.

Двадесет минути по-късно и Фурнаджиев угаси лампите в спалнята на "Яворов". Тъмнината посади кълнове съмнение у него. Дали ще се представи добре след толкова пиене? Приличаше на атлет, който тъкмо е пробягал маратонска дистанция и без никаква почивка се нарежда за старт в късия спринт. Но не беше и с жена за спринтова дисциплина и съзнаваше това... ще можеше ли да повтори, да потрети?

Правиха каквото правиха. Силвия изобщо не беше изненадана от неубедителното му представяне. Тя просто беше виждала и по-трагични случаи. Не беше влязла в апартамента на "Яворов", за да търси удоволствие от секса с един застаряващ пияница. Ако искаше пълноценен сексуален контакт, можеше да си го набави от толкова атрактивни мачовци. Беше от жените, които имаха привилегията да избират.

Всъщност професорът не я изненада нито веднъж за цялата вечер. Съвпадението изскочи малко преди тръгването им от "Цветното", когато след откровенията на двете страни се оказа, че те са преподавател и студентка. Силвия просто бе поддържала ореола на самотна дева, която е принудена да бачка до откат. Излъга, че по цял ден се трепе в офиса на един  "капиталист-експлоататор" (според източниците й професорът бе с леви убеждения и това би трябвало да го спечели), който отгоре на всичко е сексистка свиня. И за Силвия като дама, която не гледа джоба на мъжете, а тяхната душа, е крайно оскърбително да отбива опитите му, докато му работи за жълти стотинки по десет часа дневно - но достойнството за нея било над всичко. Паралелно с това следвала редовно право в Софийския, но заетостта в работата не й позволявала да посещава лекциите. Почти не познавала състудентите и преподавателите си, но нямала друг избор - не можела да си позволи да изгуби работата, нито мъничката квартира съвсем наблизо - на "Ситняково". Тя дошла в "Цветното" само заради нуждата да изпие едно мохито и да отпусне нерви след бачкане, след което смятала да се готви цяла нощ за предстоящия й утре изпит, макар да съзнавала, че каузата й е обречена: времето не й стига за нищо, затова не е подготвена никак добре. Разнежен и умилен почти до сълзи, Фурнаджиев ù призна, че той е човекът, който трябва да я изпитва на следващия ден. Прошепна ù изобщо да не се притеснява за изпита.

Беше положила доста усилия, за да подготви почвата. Разучи навиците му и знаеше, че може да бъде открит всяка вечер след седем в "Цветното", където се наквасва сам. Предварително се сдуши с барманката Мария, която я светна за някои неща около него, включително и за идванията му за разпивка даже преди изпити. Фурнаджиев дълго беше свалял Мария без успех. За Силвия  беше предостатъчно да си опече работата. Тя беше оправна девойка. Четенето на учебниците с часове и дни не бе за нея и въпреки това накрая гарантирано щеше да се сдобие с диплома; както бе гарантирано, че някои от колегите ù, макар по-умни и старателни, нямаше да могат. Едни щяха да прекъснат полудели от учене, други от недоимък, а трети поради неспособност да се пригодят.  На естествения подбор не му пукаше за справедливостта. Ако глупавите хора се купуваха и се продаваха, а умните не се купуваха и не се продаваха, Силвия искаше да бъде от третата категория: на онези, които сами купуват и продават другите.

На сутринта го събуди с целувка. Той миришеше на бъчва и усещаше главата си като претъпкана с фъшкии тенекиена кофа. Взеха си общ душ, пиха кафе в хола и се разделиха на излизане. Професорът измина краткото разстояние до Алма Матер пеш, а Силвия хвана такси от Полиграфията. Срещнаха се отново в кабинета му след час-час и половина, когато изпитът бе в разгара си. Тя беше научила един-единствен  въпрос от целия конспект и това бе всичкото, което знаеше. Говореше само по този въпрос, макар че билетите, които изтегли, я пращаха в съвсем друга материя. Професор Фурнаджиев я изслуша с грейнала усмивка.

"Колежке, една петица достатъчна ли Ви е" - запита накрая.

"Да, достатъчна е" - отвърна му тя.

Силвия получи обратно студентската си книжка, поблагодари, пожела приятен ден и излезе от кабинета. С онова усещане за успешност, което витае само около красавиците. Колегите ù точеха лиги след нея.

Вече навън, тя разтвори книжката си. В графата за проведения изпит стоеше оценката "Слаб" и подписът на професора след нея. От същата страница в краката ù изпадна една банкнота. Пет лева.

 

 

© Дон Бъч-Странски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • добър и неочакван финал ...и за девойката...
  • Благодаря! С най-добри пожелания и от мен за щастлива и успешна година!
  • Зареди ме с настроение този разказ. Умело водиш повествованието, а краят беше невероятен!
    Щастлива Нова 2015 година!
  • Намерила си е майстора
  • За разлика от героинята ти очевидно си справедлив човек и не те е грижа за естествения отбор. Много се изкефих, както на целия ти разказ, така и на неочаквания край при който "фаталната жена" беше "несправедливо" наказана. Все пак пет лева са прекалено малка компенсация за хвръкналото до небето самочувствие на професора.
  • Хей, Таня, нали знаеш, то си е в мъжката природа да се зачезва сегиз-тогиз Ще се старая занапред да се вясвам по-често, ама и ти недей да ми туряш неизвинени, ако не мога!
    Дани, мерси, че пак се отби и ме окуражи! Наистина историята беше един от най-интригуващите студентски митове навремето. Явно се е разпространявал в не един или два ВУЗ-а. Един бог знае колко е истина и колко е студентска митология
    Кери, специални благодарности и на теб! Както Дани каза, разказчето почива на едни слухове и дължа финала му само на дочутото отпреди 15-на години. Обаче предхождащите го дивотии и украшения са си мои приумици, типични за мъж в отпуска: главата му пълна с глупости
    Благодаря и на останалите прочели, с най-добри пожелания към всички!
  • Хе-хе, финала е трепач... "Адам е трябвало да се съпротивлява, когато са му вземали реброто. Поне е трябвало да се пазари." Кифлите са на мода сега, ама тази си е намерила майстора... Поздрави за усмихващия финал...
  • Леле...Дон, какъв финал само и не само той
    Историята си съвсем реален слух, който се носеше из академичните варненски коридори!
  • Ей на това му казвам неочакван финал!
    А ти не зачезвай така, моля!
Предложения
: ??:??